Днес празнуваме 80-годишнината от атаката на САЩ срещу японския град Нагасаки по време на Втората световна война (1939-1945 г.), съобщава отдела „Справочна“ на БТА. Бомбата, наречена „Дебелака“, е имала мощност, равняваща се на 21 000 тона тротил. Ударът по Нагасаки е извършен три дни след първата атомна бомбардировка в историята над Хирошима, Япония. Днешният ден е обявен за Ден на Нагасаки.
В резултат на атомните нападения над Хирошима и Нагасаки около 220 000 души загиват, а повече от 200 000 умират по-късно от лъчевата болест.
Според бюлетин от 11 август 1945 г. БТА индикира, че Карл Спаатс, командващ съюзническите стратегически въздушни сили, обявява, че 30% от Нагасаки е било разрушено, включително индустриалните зони.
Оцелелите от тази трагедия днес са малко, а новото поколение японци не притежава пряк опит от събитията, казва гл.ас. д-р Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За японския народ споменът остава болезнен и се отразява на различни обществени явления. От една страна, това ги подтиква да се съсредоточат върху своето следвоенно развитие – изграждане на успешен икономически модел, поддържащ мирната Конституция. От друга страна, като нация, преживяла ядрени удари, японците активно работят за разпространение на идеите за ядрено неразпространение. Съществува и трета тенденция – критичен анализ на действията на собствената страна по време на Втората световна война, добавя Димитров.
„Завинаги се отказваме от войната“
Стремейки се искрено към международен мир, базиран на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от правото на война, както и от заплахата или употребата на сила при разрешаването на международни конфликти, заявява член 9 на Конституцията на Япония. За постигането на тази цел страната никога няма да поддържа военни сили или какъвто и да било военен потенциал. Правото на война на държавата не се признава, посочва основният закон.
В следвоенната японска Конституция е отразено, че страната трайно отказва войната като инструмент на външната си политика и няма да развива военен потенциал, добавя и Мартин Димитров. Въпреки това, Япония развива въоръжени сили, известни и днес като сили за самоотбрана. В обществото има множество дебати за това дали това противоречи на Конституцията. Много хора смятат, че посланието на мирната Конституция трябва да се преразгледа, като се вземе предвид сложната геополитическа ситуация в Източна Азия, но значителна част от японците вярват, че точно в такава среда е необходимо още по-упорито да се следва мирният курс на Конституцията и страната да не бъде отново въвлечена в конфликти между велики сили, коментира японистът.
Спомен за бомбардировките
Хирошима и Нагасаки са напълно възстановени и предлагат отлични туристически възможности, но съхраняват паметта за трагичните събития. Една от сградите в централната част на Хирошима, сериозно пострадала от бомбата, е оставена в автентичния си вид, за да напомня за случилото се, казва Мартин Димитров.
Струва си да се стремим, като човечество, да живеем в мир, но е от решаващо значение да не забравяме, че това е отговорност не само на държавите и политиците, но и на нас самите като индивидуални личности, добавя още Мартин Димитров.
Промяна на целта
Първоначалният план за бомбардирането е бил насочен към град Кокура, но поради неблагоприятни метеорологични условия, курсът е променен към Нагасаки. Експлозията настъпва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е почти разрушен, загиват 39 000 души, а 25 000 са ранени, като е отчетено в бюлетините на БТА. Тези записи съдържат коментари и отзиви след първата атомна бомба, използвана срещу Япония – отсенки на надежда за мир, удивление от новото научно откритие и тревога от разрушителните последствия.
