Според обичая, многобройни вярващи от различни части на страната и чужбина се събраха в Преображенския манастир близо до Велико Търново, за да отпразнуват Преображение Господне. Този важен празник, отбелязван на 6 август, стартира с ранна Света литургия, последвана от литийно шествие из манастирския двор, където се извършиха водосвет и молитви за благословение на коливото и гроздето. През този ден присъстващите бяха почерпени с риба, тъй като празникът съвпада с Богородичния пост (между 1 и 15 август).
Преображение Господне е един от най-значимите Господски празници, разказа пред БТА проф. Димитър Попмаринов – бивш декан и почетен професор в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който участва в церемониите. Той обясни, че според Евангелието, Иисус Христос преди разпятието Си се явил на трима от учениците, за да им покаже, че е едновременно човек и Бог. По време на видението те Го виждали в разговор с пророк Илия и Моисей за предстоящата Му смърт и страдания. Целта на това явление е била да укрепи тяхната вяра, тъй като скоро щели да станат свидетели на предателството и разпятието Му.
Професорът добави, че празненствата започват на 5 август с вечерна и полунощна служба, а на следващата сутрин продължават с литургия, следвайки еврейската традиция, при която новият ден започва от вечерта.
„Същността на Преображение е, че следвайки Христос, ние трябва да се преобразяваме и да възстановим първообраза на човека, загубен при грехопадението. Това е труден и продължителен процес, а Църквата е призвана да води вярващите по него“, подчерта проф. Попмаринов.
Сред поклонниците бяха и възрастни жени от великотърновското село Ресен, които дойдоха, за да запалят свещ за здраве и да почетат празника. Те се гордеят, че игуменът отец Георги е техен съселянин и че на всеки църковен празник са сред първите в манастира.
Ангел Мъглов от съседното село Самоводене също редовно посещава манастира. За него това място е свято не само заради духовната си стойност, но и заради историята – тук са намирали подслон Васил Левски, Матей Преображенски и много други борци за национална свобода.
Според игумена отец Георги, за написването на История Славянобългарска, богатата библиотека на манастира е предоставила помощ в трудни моменти.
С Мъглов бе и Йорданка Иванова от Самоводене, която отбеляза, че според поверията, свързани с празника, през нощта небето се отваря и каквото си пожелае човек, става реалност. Тя добави, че на този ден започва гроздоберът и се яде първото грозде, а времето започва да се променя.
Преображенският манастир е четвъртият по размер в България след Рилския, Бачковския и Троянския. В манастирската църква се провежда реставрация на стенописите, но сериозен проблем представляват рушащите се сгради, намиращи се на свлачище, за които от манастира се надяват на държавна помощ. Миналата година млади архитекти участваха в проект за опазване на Преображенския манастир в сътрудничество между Община Велико Търново и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София.
