ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 207, л. 13
На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
През 1910 г. Бистра Винарова заминава за Германия заедно с братята си Александър и Борис, след първите си уроци по рисуване в София. Между 1911 и 1916 г. тя учи живопис при проф. Фердинанд Франц Енгелберт Дорш (1875 – 1938) – художник, график и професор в Кралското висше училище по изкуствата. Дорш по-късно става ректор на Художествената академия в Дрезден – една от най-старите и престижни академии в Европа.
Бистра Винарова не е първата българка, изучавала изобразително изкуство в Дрезден. Там следва и Елена Карамихайлова – една от първите български художнички. В Дрезден специализира и скулпторът Иван Лазаров. Особено важно обаче е творческото ѝ сътрудничество с Бенчо Обрешков, започнало в Дрезден и продължило в България.
Дрезден по онова време е център на новите течения в изкуството. Тук възникват кръгът „Die Brücke“ („Мостът“, 1905) и групата „Der Blaue Reiter“ („Синият ездач“, 1911) – ключови за развитието на експресионизма. В този контекст Бистра Винарова заема своето достойно място.
В Частното рисувално училище на проф. Дорш, където между 1904 и 1916 г. се преподава модерно изкуство, се формира ново поколение художници. Сред тях са бъдещи представители на „Новата предметност“ и групата „Мост“. Там Бистра Винарова се запознава с Конрад Феликс Мюлер (1897–1977), по-късно известен като Конрад Феликсмюлер. Срещата им прераства в дългогодишно приятелство.
Общите им естетически възгледи ги свързват с авангарда и експресионизма.
Приятелството между Бистра Винарова и Феликсмюлер е документирано чрез кореспонденция, продължила десетилетия, и чрез сведения за откупени от „г-ца Винарофф“ картини, някои от които днес се съхраняват във фонда на Симеон Радев и Бистра Винарова в Централния държавен архив в София. Конрад Феликсмюлер подарява с посвещение своя автопортрет, който е интересен и с това, че на гърба му е нарисувана детска играчка – дървено конче.
До 1919 г. жените не са допускани до обучение в Дрезденската художествена академия. Вместо това те посещават Училището по художествени занаяти в Дрезден, където се провеждат курсове по живопис, графика и рисуване на фигури.
Вероятно именно там, както показват архивните рисунки, Бистра Винарова получава художественото си образование. То оказва трайно влияние върху нейния стил.
След 1914 г. тя се насочва към графичните техники – дърворезба, литография и гравюра на метал. В тях ясно личи нейното влечение към експресионизма. По същото време в Кралското висше техническо училище в Дрезден учи и брат ѝ Борис Винаров.
През 1933 г. той се жени за талантливата архитектка Виктория Ангелова-Винарова, завършила също в Дрезден.
След пет години обучение в Дрезден, през 1916 г. под влияние на Конрад Феликсмюлер Бистра Винарова заминава за Мюнхен, за да продължи образованието си.
ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 1.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
