Президентът Тръмп вече наложи своя нов тарифен режим върху света и триумфализмът е осезаем в земята на MAGA. Но може би е по-добре да не се поддаваме на еуфорията, тъй като докладите за работните места и икономиката тази седмица подсказват, че новата златна ера може да отнеме време, за да се появи, пише в свой анализ The Wall Street Journal.
Петъчният доклад за състоянието на работната ръка нанесе особено силен удар — разкритите нови работни места за месец юли са едва 73 000. Ръстът на работни места за последните три месеца едва надвишава 100 000.
Детайлите в доклада са все пак малко обнадеждаващи. Безработицата леко се повиши от 4.1% на 4.25%, но това до голяма степен се дължи на продължаващото свиване на работната сила. Процентът на участие в работната сила отново спадна до 62.2% и за една година е намалял с половин процент.
Работодателите не съкращават персонал, но почти са спрели наемането на нови служители. Забележително е, че повечето нови работни места са в здравеопазването и социалните услуги, които силно разчитат на правителствени разходи.
Това продължава тенденцията от времето на Байдън, която „тръмпономиката“ трябваше да промени. Но засега това не се е случило.
Дълго рекламираното възраждане на американския производствен сектор също не се е случило. Икономиката загуби 11 000 работни места в производството през юли, след загуби от 26 000 през май и юни. Индексът ISM за производството падна отново през юли до 48 — пети пореден месец под 50.
Един от проблемите на пазара на труда може да е строгата политика спрямо мигрантите. Чуждестранната работна сила е намаляла с около милион от идването на Тръмп на власт.
Националната фондация за американската политика, неправителствен мозъчен тръст, казва, че имигрантите са осигурявали над половината от прираста на работната сила през последните три десетилетия. По-малко работници означават по-малко нови работни места, тъй като работодателите смятат, че не могат да ги запълнят.
Колко от това забавяне в работните места и растеж се дължи на тарифите на Тръмп?
Трудно е да се каже със сигурност. Но тенденциите се проявяват след тарифния шок на 2 април, бързото му връщане от най-високите ставки и след това неорганизираните заплахи и сделки по света. Политическата несигурност определено влияе на наемането и инвестициите на бизнеса.
Как може да наемаш или инвестираш, ако не знаеш каква ще е цената на стоките или от кой доставчик ще можеш да купиш на конкурентна цена?
По този въпрос последният тарифен залп на Тръмп тази седмица не сложи край на несигурността. Много от страните ще плащат по 15%, ако Тръмп спази сделките си. Но някои от най-големите търговски партньори на САЩ — Мексико, Канада, Китай и Индия — остават в тарифно неопределени.
Бразилия ще плаща 50%, въпреки че има търговски излишък със САЩ. А какво направи Швейцария, че заслужава 39%? Дали заради прекалено скъпите часовници?
Тръмп и привържениците му приветстват търговските сделки, определяйки я като „зора в новия световен търговски ред“, който ще бъде по-добър за американските работници.
И е вярно, че останалата част от света се е въздържала от ответни мерки, с изключение на Китай. Пазарът на САЩ е толкова голям, че тези страни са склонни да понесат удара от 15% тарифи, вместо да рискуват още по-високи мита от Тръмп.
Но важното ще е икономическите резултати се проявяват с времето. Американската икономика е устойчива и вероятно може да понесе среден тарифен праг от 15-20%, вместо 2.4%, с който започна Тръмп мандата си. Ще има и множество искания за широки изключения.
Но увеличението на тарифния данък в парично изражение при сегашните нива на Тръмп ще достигне близо 360 милиарда долара годишно. Това е едно от най-големите данъчни увеличения в съвременната история. Републиканците дълги години изграждаха имиджа на антиналогова партия, а сега подкрепят тарифите на Тръмп с илюзията, че само чужденците ги плащат. Ще видим как ще реагират хората, когато цените на тарифно обложените стоки се покачат.
Изглежда Тръмп разбира, че докладът за работните места е знак за проблем, защото в петък нареди уволнението на шефа на Бюрото за трудова статистика. Той твърди, че данните се политизират, но не даде доказателства. BLS има своите проблеми, но времето на уволнението подсказва, че Тръмп наказва вестоносеца.
Другият обвиняем според Тръмп е Федералният резерв, който, според него, закъснява със снижаването на лихвите. Може и да е прав, но Фед се налага да навигира тарифната несигурност и факта, че инфлацията все още е над целта от 2%. Всеки обществено-мнителен сондаж показва, че избирателите остават недоволни от повишените цени.
Надежда е, че новият данъчен закон и дерегулациите ще намалят разходите за бизнеса и ще подпомогнат инвестициите. Но Тръмп може да помогне и като сложи край на търговската война. Ако няма да премахне тарифите си, поне да обяви, че се задоволява с настоящите и няма намерение за нови.
