На 2 август преди 122 години започва Илинденско-Преображенското въстание. Причината му е силната реакция на българския народ срещу решението на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия) да оставят Македония и Южна Тракия в рамките на Османската империя след края на Руско-турската война, която доведе до Освобождението на България.
Илинденско-Преображенското възстание от 1903 г. в Македония и Одринско е кулминация на националноосвободителните усилия на македонските и тракийски българи. В организирането на въстанието участва Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).
През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който решава да се започне масово въстание в Македония и Одринско.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взима решение да започне въстанието на 2 август (Илинден). Бойните действия в Одринско да започнат на 19 август (Преображение), а Серският окръг да се включи на 27 септември (Кръстьовден). Идеята за перманентна революция е възприета. Въстанието обхваща всичките райони на Битолския революционен окръг, като са освободени планинските части на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза.
В освободеното Крушево е създадено временно управление, наречено Крушевска република, просъществувала 10 дни. В града се формира временно правителство, включващо представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посегнал на мирното турско население. „Доблестно въстание срещу цяла империя“ – изказва възхищение един австро-унгарски дипломат.
Стартът на въстаническите действия в Битолски окръг активизира революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно решенията на Солунския конгрес, конгрес в местността Петрова нива е свикан за обявяване на масово въстание в Странджанския район. Той изготвя плана за действия и избира главен щаб, съставен от Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Бойните действия започват на 18 август. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, играе се турската армия към Малко Търново и Лозенград.
Според мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са проведени 239 сражения. Участват 26 000 въстаници срещу 350-хилядна армия. В сраженията загиват 994 бойци, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а 25 000 жители от Македония и Одринско бягат в Княжеството. Тези данни доказват непримиримостта на населението от Македония и Одринско спрямо съществуващия национален и социален гнет, както и твърдата му воля да живее свободно, стремейки се да се освободи окончателно от османското потисничество.
