Адвокат Михаил Екимджиев е завършил Софийския университет „Климент Охридски“, Юридически факултет. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Лектор е на многобройни национални и международни конференции.
– Г-н Екимджиев, на какво сме свидетели през последните няколко седмици? Виждаме протести, които някои сравняват с протестите от 2013 и 2020 година, други анализатори говорят за диктатура…
– Свидетели сме на дежа вю – проблеми, свързани с уязвимостта от корупционни политически влияния върху съдебната система и особено върху прокуратурата. Това не е ново. Но има и нови, твърде обезпокоителни елементи в политическото напрежение.
Били сме свидетели десетилетия наред на злоупотребата с прокуратура, главно за разчистване на криминални и бизнес терени и по-малко за атакуване на политически опоненти – визирам например началото на 2010 година, операция „Медузи“, когато Борислав Гуцанов, отново във Варна, беше малтретиран от прокурори и полицаи по начин, сходен с този, по който е тероризиран Благомир Коцев.
Но, това за което говоря, че е особено обезпокоително, но в политически план – активността на прокуратурата, още от пролетта на миналата година, когато Пеевски започна абордажа спрямо ДПС, е фокусирана основно върху политическите опоненти. При това спрямо лица, които са пряко избрани от хората – това са народни представители, това са кметове.
За това аз твърдя, че за първи път е налице реална опасност за представителната демокрация. Защото, ако Пеевски чрез подопечното му джудже Сарафов може да елиминира избран народен представител, защо тогава ходим на избори? Какъв е смисълът от изборите, от парламента?
От една страна е налице координирана, целенасочена, фокусирана атака срещу опозицията, като елемент на политическата система и като електорален резултат в представителната демокрация. От друга страна, в икономически план, е още по-тревожно налагането на икономически диктат и на контрол на цените, нещо, което подрива пък пазарната икономика, като икономически фундамент на демокрацията и правовата държава.
Тоест, виждаме как двата стълба на демократичното общество и на правовата държава, от една страна – представителната демокрация, която чрез изборите излъчва нашите представители, които осъществяват законодателната и местната власт, от друга страна се очертава някакъв диктат и контрол над цените, който е характерен за авторитарните системи на изток от нас.
За това аз твърдя, че протестите са повече от основателни и заплахата е много по-сериозна, отколкото през последните 15-на години, когато протестирахме срещу Борисов, протестирахме като Пеевски за шеф на ДАНС и т.н.
Има нещо ново и то е особено обезпокоително, благодарение и на глобалния контекст. Имам предвид глобалната криза на либералната демокрация, втвърдяването на консервативните елити през Тръмп и някои негови европейски поддръжници – главно в Унгария и Словакия, които вървят ръка за ръка с проруски настроения в голяма част от Европа. Но като че ли вариантът към който вървим е най-близък до диктатурата на Ердоган, който по много сходен начин атакува кметове, народни представители, политически опоненти. Той системно унищожава опозицията и очевидно г-н Пеевски го копира добре и бързо се учи.
– Като дадохте примера с Ердоган, как се позиционира страната ни в по-глобален аспект, когато говорим за институции и право?
– Парадоксално е, че точно хора като Пеевски и Борисов имат най-голяма заслуга за засилване на проруските настроения в България, въпреки че формално те издигат знамето на евроатлантизма. Това е така, защото с тяхното поведение те внушават на хората, които не могат да преценяват всички детайли от доволно сложния политически контекст, че корупцията е едва ли не европейска ценност и корупцията и проевропейската насоченост на България са като скачени съдове – сякаш те не могат една без друга.
Това създава опасност, въпреки жаждата на хората за справедливост, по перверзен начин да избие в някаква антиевропейска и проруска насоченост и да излезе президентът с вдигнат юмрук като знаме на антикорупцията и проруското знаме да стане и знаме на битката с корупцията. Това е много опасно, защото това наистина може да увлече много хора и да прерасне в нежелана геополитическа насока. Затова аз твърдя, че Борисов и Пеевски са най-мощните руски агенти в България.
– Какво се случва у нас толкова години като общество, което излъчва своите представители в парламента, за да не успяваме да реформираме съдебната система, така че тя да не бъде превръщана в политически инструмент на силните на деня?
– Много неща не ни достигат, но преди всичко не ни достига разбиране у мнозинството от хората, че ефективността на съдебната система, битката с корупцията по високите етажи на властта, е всъщност битка за по-добър живот, е битка за благосъстояние и е битка за бъдещето на идните поколения.
Някак си, народопсихологически, българите сме така устроени, че да се ядосваме, само когато директно ни се бръкне в джоба. Но когато това е нещо по-абстрактно – чрез кражби, чрез обществени поръчки, чрез лоши магистрали, въпреки че те ни убиват, въпреки че те ни съсипват автомобилите, не го усещаме толкова явно и драстично, както например някакво несъществено повишаване на цените.
Липсва ни тази малко по-абстрактна перспектива на разбиране на политическите процеси, като манталитет и на ниво народопсихология и обществено мнение.
От друга страна, всяка власт – през последните 15 години знаем кой доминира властта, е заинтересована съдебната система и особено прокуратурата да бъде контролируема и развращавана чрез високи заплати, чрез други бонуси, които се получават, чрез, ако щете възможности на главния прокурор да се намесва пряко в политическите процеси.
Налице е един конфликт между интереса на активната, осъзната част от обществото, която си дава сметка за това, че ако бъде реформирана съдебната система, ние ще живеем по-добре, качеството ни на живот, усещането ни за справедливост, което не е никак малко, и една инертна мака, която подкрепя тези, които споменах, че имат интерес прокуратурата да е подчинена, да е лоялна и да изпълнява волята на силните на деня.
– Очевидно е, че може би няма единна формула за излизане от такава ситуация, при която обществеността да осъзнае в по-голямата си част тези проблеми. Но какви ходове могат да бъдат направени? Имаше един опит за конституционна реформа по отношение на съдебната система – само това ли е пътят?
– Въпросът ви е до голяма степен риторичен. Легитимният начин е това да става през парламентарни избори и оттук нататък политическа воля в парламентарното мнозинство за реформа.
Но по една или друга причина тези политически сили, които се оказват в мнозинство през последните години, както вече казах – нямат интерес да реформират прокуратурата, защото същите те десетилетия са инвестирали в това да поставят на ключови места в съдебната система свои протежета и те се чувстват много комфортно в тази ситуация, в която спрямо тях прокуратурата е чадър, а спрямо политическите им опоненти може да бъде изключително мощно оръжие за решаване на политически проблеми. Ние виждаме как се унищожава опозицията чрез елиминиране на нейните лидери един по един, народни представители, кметове.
Смятам, че единственият начин да се постигне някаква промяна, е чрез гражданско неподчинение. Гражданското неподчинение ни е признато като право в чл. 56 от Конституцията – това е правото на защита, не само процесуалната и адвокатска защита, а това е защитата на всеки гражданин тогава когато държавата наруши обществения договор. Тогава ние имаме право да се противопоставяме с гласовете и телата си, включително и по улици и площади и това е начинът – при добро стечение на обстоятелствата, да бъде постигната някаква промяна.
Преди няколко години бяхме близко с конституционната реформа, за съжаление завладените институции отново доведоха до реставрация на статуквото. Важното е всеки гражданин да заеме страна и да бъде на същата позиция, на която са доброто, , моралът, човешкото достойнство, независимо дали има пряка полза от това негово стоене в жегата или студовете по улици и площади. Важното е да се противопоставим и по този начин да оцелеем като човеци и като граждани.
