На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
Върбан Николов Винаров (1856 – 1908), роден в Русе, учи в родния си град и в Робърт Колеж в Цариград (1872– 1876). Участието в Руско-турската война (1877 – 1878) повлиява за житейския му избор и той е от първия випуск на Военното училище в София, завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия (1883).
Флигеладютант на първия български княз Александър І (от 1884), участва в Сръбско-българската война (1885), командва 9-ти Пловдивски пехотен полк (1891 – 1992), началник на 4-та пехотна Преславска дивизия (от 1897). Генерал-майор от Генералния щаб на Българската армия (1899 – 1908).
Генерал Винаров владее английски, френски, руски и турски език. За него Симеон Радев пише „…имаше отлично възпитание, членуваше в Юнион клуб, където беше в сношение с чужди представители и умееше да се представи на равна нога с тях.“
Генерал Винаров участва в международни срещи и конференции, през 1907 г. е делегат на България във Втората международна конференция за мир в Хага. През 1908 г. се разболява и след лечение в София и Виена умира в австро-унгарската столица на 5 март 1908 г.
Изпратен е с военни почести в присъствието на представители на императора на Австро-Унгария, военни, дипломати, а в София стотици военни от цялата страна изпращат своя генерал.
Елисавета (Елиза) Георгиева Вълкович-Винарова (1869 – 1956) е родена в семейството на д-р Георги Вълкович и Елена Чалъкова-Вълкович.
Получила добро възпитание, видна красавица, тя е част от софийския хайлайф, канена често в Княжеския дворец. През 1886 г. се сгодява и омъжва за капитан Върбан Винаров.
В семейството на генерал Върбан Винаров и Елисавета (Елиза) Вълкович-Винарова. има 5 деца – Георги, Бистра, Борис, Никола и Александър.
Винарови пътуват често в България и чужбина поради професионалните ангажименти на бащата генерал Винаров. През 1906 г. се установяват във Виена.
Георги Винаров, най-големият брат, завършил Военното училище, обучаван е в Офицерската кавалерийска школа в Сомюр, Франция, според автори на родословието на Винарови, починал по време на Балканската война.
Най-малкият брат, Борис Винаров, архитект, и съпругата му, Виктория Ангелова-Винарова, една от най-изявените жени-архитекти в меджувоенния период на XX век, създават свое архитектурно студио, проектират жилищни и обществени сгради.
Публикацията е във връзка с изпълнение от Фондация „Пигмалион“ на проект BG- RRP-11.020-0041 „Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев“ по договор за финансиране по схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“ от Плана за възстановяване и устойчивост.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
