Благоразумното управление на финансите над държавата, няма да спре с влизането ни в еврозоната. Еврозоната създава много нови възможности, но не е автоматичен предпазител срещу лошо финансово управление.
Това каза в интервю за ДЕБАТИ.БГ финансистът Левон Хампарцумян. Той коментира емитирането на нов държавен дълг и това дали съществува опасност след 1 януари 2026 година за раздуване на външния дълг.
По думите му частните банки няма да променят политиките по управление на риска, така че да раздадат допълнителна ликвидност „на калпак“.
„Те ще раздават по същите правила, по които раздават и сега. По същия начин Централната банка има определени ангажименти и изисквания как да инвестира средствата, и МФ също не бива да си позволява харчове, които ние не можем да покрием с приходи. Тоест, идеята с дълги периоди на дефицитни бюджети не е добра. Ще трябва в един момент да положим усилията да балансираме бюджетите или ако ще има дефицитен бюджет да е много ясно, че този дефицит в бъдеще ще донесе някакви достатъчни и устойчиви ползи“, поясни той.
Левон Хампарцумян даде пример с договора с турската компания „Боташ“ за доставка на природен газ.
„Много е вероятно да е направена (сделката, бел. ред.) с добри намерения от бизнес гледна точка, но да е имало грешни предпоставки и в момента да не носи приходи, а загуби. Ако парите се инвестират в нещо, което ще генерира устойчиви приходи в бъдеще и някаква допълнителна или енергийна сигурност – това са добре похарчени пари, независимо от дефицита. Те просто са заем от нашите бъдещи приходи, с цел ние да постигнем някакви рационални цели. Обаче, ако просто се разпилеят като вода в пясък, това вече е предизвестие за трудни години“, каза още финансистът.
Цялото интервю с Левон Хампарцумян четете утре.
