Въпросът за конституционността на разпоредбата, според която автомобилите на пияни шофьори трябва да бъдат конфискувани, намери своя окончателен отговор. Конституционният съд се произнесе по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд със 7 гласа, като петима конституционни съдии изразиха особено мнение.
С решението си Конституционният съд остави в сила разпоредбата на чл. 343 б, ал. 5 от Наказателния кодекс, според която се отнемат автомобилите на шофьори, които са седнали зад волана след употреба на наркотици или на алкохол с концентрация над 1.2 промила.
Мярката, която беше приета през 2023 г., ще продължи да действа и занапред.
Съдията докладчик по делото е Атанас Семов, назначен в съда от президентската квота.
Според текстовете на Наказателния кодекс, ако автомобилът не е собственост на пияния водач, то той трябва да заплати на държавата равностойността на автомобила.
В мотивите си КС подчертава, че поради нарастващата обществена чувствителност към безопасността на движението и сериозния риск за живота и здравето на гражданите, заложените от закона по-строги наказания са целесъобразни.
Законодателят е вложил ясна воля да засили наказателната отговорност при подобни нарушения, като отнемането на автомобила е част от ефективните мерки за превенция на опасните шофьори.
Мярката цели да подобри безопасността по пътищата и да намали случаите на управление в нетрезво състояние или под влияние на наркотици.
Отнемането на автомобила е задължително и се прилага, независимо дали шофьорът е собственик, като при невладеене на собствеността се присъжда равностойността.
Съдиите с особено мнение – Павлина Панова, Надежда Джелепова, Соня Янкулова, Борислав Белазелков и Галина Тонева – изразяват несъгласие с решението на КС.
Основните аргументи в тяхното особено мнение са, е с текстовете се нарушава принципът на пропорционалност – задължителното и безусловно отнемане на автомобила или заплащането на неговата равностойност се счита за прекалено сурова санкция, особено когато колата не е собственост на нарушителя и когато престъплението е непреднамерено.
Според съдиите с особено мнение засегнати са правата на третите лица – собственици на превозните средства, които не са замесени в нарушението, биват несправедливо ощетени, тъй като законът не прави достатъчно разграничение при отнемане на чужда собственост.
Според тях трябва да се прилага по-гъвкаво, индивидуално преценяване на наказанията, а не автоматично прилагане на мярката, която може да бъде неоправдано тежка.
Част от съдиите изразяват притеснения и за възможното противоречие на този подход с правото на Европейския съюз, където е засегнат принципът за пропорционалност и защитата на основните права, което предстои да бъде разгледано и в Съда на ЕС.
Към момента на април 2025 г. общият брой на отнетите автомобили на пияни и дрогирани шофьори у нас надхвърля 1700 превозни средства само за първите три месеца на годината. За 5 месеца през 2023 г. пък МВР е иззело над 1500 автомобила, като около 200 от тях са окончателно придобити от държавата чрез съдебни решения.
През периода август 2023 – август 2024 г. броят на отнетите коли е бил значително по-нисък – едва 447, въпреки че са били регистрирани над 7600 престъпления по чл. 343б (управление след употреба на алкохол или наркотици). В София например само за 2023 г. са отнети 152 автомобила на стойност около 1,1 млн. лв.
