Цветомир Николов е анализатор в програма „Геоикономика“ на Центъра за изследване на демокрацията. Работи по проекти, посветени на енергийния преход, и извършва енергийни и суровинни анализи във връзка със заобикалянето на европейските санкции спрямо Руската федерация. Преди да стане част от екипа на Центъра, е бил стажант в Министерството на енергетиката, където е участвал в разработването на законодателство в областта на либерализацията на пазара и транспонирането на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Повече от 8 години участва в инициативи, свързани с различни обществени и образователни каузи. Има магистърска програма по специалност „Право“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
– Г-н Николов, американският президент Доналд Тръмп обяви намеренията си за по-високи мита за стоки от ЕС. В същото време от ЕС отговориха, че са готови с контрамита. Каква е вашата прогноза – ще се стигне ли изобщо до налагане на тези мита от страна на САЩ и изобщо какво се цели с цялата тази политика?
– Това, което е ясно със сигурност, е, че в процеса на преговорите не се направени необходимите отстъпки от страна на ЕС и както е известно – начинът, по който Доналд Тръмп преговаря, е такъв, че когато не са налице съответните резултати и обещанията, които той е дал пред обществото – вдига мизата, в опит да търси още по-активно преговори и съответно да принуди отсрещната страна да отстъпи.
Това, което ще се случи вероятно, е че ще има понижаване на митата, което ще бъде представено отново като невероятна сделка и вероятно ще се върнем на мита от 10 процента и ще има определени отстъпки от едната и другата страна, като най-вероятно ще има и контрамерки от страна на ЕС.
– Ако митата се случат във вида, в който американският президент настоява, как те ще засегнат конкретно България?
– При нас ефектите ще бъдат по-скоро косвени, а не преки, тъй като България няма мащабни търговски отношения със САЩ. Но причината, поради която ние ще бъдем засегнати, е, че повечето производствени процеси, съответно фабриките, които са ориентирани експортно към САЩ – можем да очакваме, че поради общия спад в износа на ЕС, вследствие на митата и изобщо на анонсите, че ще има търговска война, би се отразило на производството в България.
– Европейската комисия коригира прогнозите си за растеж за тази година именно заради митата…
– Така е. Ключовите икономики, които движат растежа зависят много от износа за САЩ, тъй като това е много важен пазар за ЕС. Особено когато говорим за автомобилна индустрия, високи технологии, фармацевтични продукти и услуги. Това е бизнес с много висока добавена стойност, а митата, които предлага Тръмп, са фокусирани именно върху тези сектори. Съответно това е причината прогнозите да се коригират надолу.
Това обаче ще окаже огромен ефект и върху САЩ, тъй като ние очакваме второ тримесечие, в което те ще бъдат в рецесия, точно заради политиките, които те водят в момента по отношение на тарифите.
– Как се отразява тази политика върху американската икономика като цяло?
– Периодът от президентските избори до встъпване на Доналд Тръмп и неговата администрация в длъжност, поради очаквания, че голяма част от държавите ще бъдат засегнати от евентуални мита, всички търговци в Щатите започнаха да се презапасяват със стоки, с които, в периода на управление на Тръмп, да покрият митата.
Може да се види, че средностатистическото търговско салдо, което е отрицателно към онзи момент, тоест, ако търговският дефицит е бил средно 79 млрд. долара, той нараства експоненциално до 140 млрд. Компаниите са намерили начин да ограничат риска и да натрупат печалба заради по-високите мита.
Самите мита нямат позитивен ефект, освен еднократен върху търговския баланс на САЩ.
Вторият проблем е, че политиката на Тръмп усилено разклати доверието в долара. Това може да се види не само по движението на долара надолу спрямо еврото и други валути, но също може да се види и при капиталовите пазари, може да се види и по отлива на капитали.
Много големият проблем на Доналд Тръмп е, че наистина капиталовите пазари устойчиво губят доверие в САЩ и устойчиво започват да се местят в ЕС. Тази тенденция не би могла да стане мащабна и да расте експоненциално със скоростта, с която ЕК и ЕЦБ твърдят, поради факта, че няма общ европейски капиталов пазар. Но с някакви политически стъпки това би могло да се промени.
И третият проблем, който Тръмп среща, е, че поради факта, че се губи доверие в долара и поради факта, че инвеститорите губят доверие като цяло в устойчивостта и предвидимостта на американската политика, рисковата премия по дълга на Щатите расте. Тоест, възможността САЩ да финансират дълга си се оскъпява и това неминуемо след себе си определени проблеми.
И не на последно място така нареченият „голям красив закон“ има спекулативен характер по отношение на намаляването на дълга. Много по-вероятно е заложените в него мерки да го увеличат устойчиво в следващите месеци и години, което влошава допълнително фискалното положение на САЩ.
Това е видимото към момента. Може да има някакви промени по някои от политиките – това е Тръмп, той е непредвидим. Може да има промяна в курса, но до момента резултатът като цяло от всичко това, което е анонсирано и направено, по никакъв начин не съвпада с това, което е обещано.
– В защита на тези мерки аргументите са, че негативните ефекти ще бъдат краткосрочни, а голямата стратегическа цел е американската икономика да бъде оздравена. Ако тези мерки противоречат на икономическата логика, тогава има ли други, скрити аргументи зад тях?
– Няма логическо обяснение за това, което Тръмп претендира, че се опитва да направи, тъй като проблемът е следният: дори да прекъснеш частично глобалната търговия и дори да промениш частично правилата на играта по отношение на търговските обеми, по отношение и на политиката, свързана с индустриалното производство и т.н., генералният проблем е, че пазарите са глобални и това няма да се промени, дори митата да дойдат.
Държавите не могат без тези търговски обмени. Представяте ли си например България да се откаже от внос на фармацевтични продукти? Митата нямат никакво отношение – ние ще ги внасяме отново, защото нямаме избор.
Така че идеята, че глобалната търговия може да се пренастрои изцяло, е сложен казус, да не кажа – на границата на невъзможното.
Отделно, проблемите на индустриалното производство в САЩ са свързани отново с факта, че търговията е глобална. Проблемът е не самият търговски поток, проблемът е, че играчите глобално, например по отношение на САЩ, правят дъмпинг, държат изкуствено ниски цени, опитват се да монополизират, да централизират и да субсидират до безкрай, в случая имам предвид Китай, веригите на доставки и всякакви продукти, което е нелоялна конкуренция.
Само че проблемът с Китай е, че не е нужно да се прави много и такива кардинални действия, каквито прави Тръмп. Той, според мен, се опитва да форсира слабите точки в китайската икономика, тъй като цялото това доминиране на световните пазари по отношение на индустриално производство, по отношение на продукти, артикули и всичко, което Китай изнася, цялото това нещо е неустойчиво.
Зад това стоят 120% дълг към БВП на държавата, отделно имат 220% свръхзадлъжнялост между компаниите. Отделно можем да коментираме и всички други дългови инструменти, различните свързаности и структурни проблеми на китайската икономика.
Китай се опитва изцяло да превърне търговията си в политика, проблемът е, че това в дългосрочен план е неустойчиво. Това може и към момента да се прикрива, но всичко това ще има колосални щети върху китайската икономика и рано или късно всичко това ще рухне.
От тази гледна точка, цялата фиксация на Тръмп върху китайската търговия ми е необяснима и единственото позитивно, което може да се открие, е че тези ходове биха могли да ускорят процесите.
Но да се твърди, че политиката му в момента би могла да реиндустриализира Щатите, че би могла да има някакъв много силен дългосрочен ефект, не е ясно защо.
Причината, поради която компаниите в САЩ са най-конкурентоспособни, могат да бъдат с най-висока добавена стойност, да развиват високи технологии, е на първо място, защото това е отворена държава. Те консолидират, мобилизират и имат хъбове за нови инвестиционни проекти, държавата е привлекателна дестинация за всякакъв вид качествен човешки капитал и вторият фактор е, че има глобален капиталов пазар на собствена територия, който работи за страната. Американският капиталов пазар може да предоставя финансова инжекция на борсите под формата на акции, инвестиции, да увеличи капитала на конкретни дружества и т.н. – това е в мащаб, какъвто няма аналог на друго място в света.
Европа и европейските инвеститори са инвестирали на американската борса към декември 2024 година 14.5 трлн. долара. Това са пари, които се взимат пряко като капиталови инжекции в американски компании, в американски задължения, в техни дългови инструменти.
Обяснението, което Тръмп дава, не е подкрепено с никакви факти, с никаква логика. Това са по-скоро политически мотиви. Дори да има логика в някакви конкретни действия, те са много трудно аргументирани.
– Да добавим и това, че американската икономика, като най-влиятелната в света, е такава, въпреки митата, които Тръмп иска да повиши…
– Митата вредят на първо място на консумацията. Митата оскъпяват вносните продукти. Компаниите, които се занимават с глобална търговия, ще плащат за своя сметка. Американските компании ще понесат щетите и това вече е факт по отношение на търговията с Тайван, например. Тайванските компании заявиха на своите контрагенти в Щатите, че ако искат да получат каквото и да било, ще трябва те сами да си покрият митата и че тайванските компании по никакъв начин няма да ги плащат.
Това ще бъде масов ефект навсякъде, защото производителите няма да понесат този риск и не трябва да го понесат.
Четирите фактора, които влияят на всяка икономика за растеж, са – търговското салдо, тук стана ясно, че Тръмп не може да обърне тази тенденция, може само да намали ножицата по отношение на внос-износ; консумацията, която ще се свие поради този ръст на цените, който е предизвикан отново от политиката на Тръмп; преките чуждестранни инвестиции, които намаляват; и последното са бюджетните разходи, които очакваме леко да нараснат, но те не биха могли да бъдат причината за ръст на американската икономика в момента, именно поради факта, че САЩ ще изпитват сериозни проблеми да си финансират дълга.
Тоест, всички фактори, които биха могли да избутат БВП на САЩ нагоре, в момента са в риск, именно поради политиката на Тръмп. Тези мерки нямат ефекта, който се очаква. Дали би могло да се окаже, че след две години те са били gamechanger, аз не мога да кажа. Към момента виждаме, че тази политика не работи, поради обективна логика.
