Присъединяването към Еврозоната е тазседмичната новина, която предизвика заслужено въодушевление, но едновременно с това и задуши публикувания същия ден Доклад за върховенството на закона за 2025 г на Европейската комисия (ЕК). Дали това е деликатно приятелско намигване към ГЕРБ поради принадлежността към ЕНП или случайно стечение на обстоятелства може само да гадаем. При всички положения обаче докладът показва едно – България върви към пълна евроинтеграция уверено – като пътник с изрядни документи, но със съмнителен багаж. Какво е притеснителното в съдържанието на този багаж Брюксел описва дипломатично, но еднозначно по следния начин:
Застрашена независимост на българския съд
Поводите за подобно заключение не са малко и докладът ги посочва: отмяната на конституционните промени води до поява на „предишните опасения, които реформата целеше да преодолее“ (стр. 1); тревога от влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет (ВСС) и факта, че съдиите, избрани от съдии, не са мнозинство във ВСС (стр. 9); дългосрочното командироване на съдии като един от факторите, които могат да доведат до подриване на тяхната независимост (стр. 1, стр. 3, стр. 10); политическо влияние в Инспектората към ВСС и компрометираната му независимост поради изтекъл мандат (стр. 3, стр. 4, стр. 9 и 10); нивото на възприятие на независимостта на съдебната власт от обществото и бизнеса е „много ниско“ (стр. 1 и стр. 5); притеснения относно прокурорските проверки/разследвания на магистрати (стр.8); институционално безсилие и безполезност на създадените комисии (парламентарна и тази във ВСС) при случаите на „сплашване на магистрати и възможно проникване в съдебната власт“ (познати у нас като Петьо Петров – Еврото и Мартин Божанов – Нотариуса) (стр. 10 и 11).
Необезпокоявана корупция
Докато стратегиите събират прах по рафтовете, а политиците симулират воля, корупцията продължава да процъфтява с тяхно я мълчаливо, я активно съучастие. Докладът като стар шлагер повтаря, че: продължават да липсват солидни резултати по отношение на случаите на корупция по високите етажи на властта (стр. 1, стр. 3, стр. 14 и 15); разследването на случаи на подкуп на чужди длъжностни лица „се възприема като неефективно и продължава да бъде критикувано от ОИСР“ (стр. 15); недостатъчни са усилията за „намаляване на високия риск от корупция в областта на обществените поръчки“ (стр. 1, стр.20); ролята и действието на Стратегията за противодействие на корупцията са ограничени (стр. 13); високо остава и нивото на корупция в публичния сектор според усещането на обществото, експертите и бизнеса (стр. 12), а работата за подобряване на почтеността в полицията и съдебната система продължава (стр. 1, стр.17)
Влиянието на главния прокурор и практическите трудности при неговото разследване
Комисията констатира дефицити в неговата отчетност и власт и по-конкретно проблеми в: ефективността на механизма за разследване на главния прокурор и смята, че са налице процесуални пропуски (стр. 1, стр. 6 и 7) и липса на резултати от работата на този орган – наблюдение, споделено и от Съвета на Европа (стр.7); съчетанието от правомощия и позицията на главния прокурор позволяват неговото „непропорционално влияние върху прокуратурата и магистратурата като цяло, продължават да будят опасения“ (стр. 6); влиянието, което главният прокурор има във ВСС (стр.9).
Положително?
На фона на тези констатации министърът на правосъдието заяви, че докладът оценява положително повечето законодателни реформи от последните шест месеца. Така ли е обаче? Като положително той посочва:
- Гласувания в края на юни 2025 г. закон, въвеждащ задължителни информационни срещи по медиация;
- Въвеждането на нови цифрови инструменти[1] за подобряване на достъпа до правосъдие;
- Влизането в сила на допълнителни изменения на законодателството за лицата, подаващи сигнали за нарушения;
- Внесен проектозакон за разширяване на съдебния контрол върху решенията на прокуратурата в случаи на прекратяване и спиране на разследвания на безжертвени престъпления;
- Подготовка на закон относно прозрачността на лобирането;
- Проект на правила за работа на номинационна комисия по отношение на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), внесен в Народното събрание
Някак удобно обаче са пропуснати следните факти:
- че т. нар. напредък е само за предложения, подготовка и приемане на правила.
- Първо, има голямо забавяне при приемането им (или още не са) и второ, дали и как ще бъдат прилагани е неясно и може напълно да компрометира съществуването им на хартия;
- нови цифрови инструменти са въведени, „но“, както отбелязва ЕК, „инструменти за електронна комуникация все още липсват“;
- относно лобирането – докладът освен това отбелязва, че проектозаконът не е публично достъпен. Отделен е въпросът, че подобен закон в държава като България ще е най-малкото ненужен, най-много – вреден;
- мотивацията за бързането и „реформите“ е монетарна и се нарича План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това само по себе си не е проблем – в крайна сметка това е целта на плана. Когато обаче стремежът на властта е не реформата, заложена в ПВУ, а плащането, се стига до подобна припряност. Свидетели сме, че представители на властта последните няколко дни повтарят как приемането на правилата за избор на членове на номинационната комисия на КПК са последната стъпка за втория транш по ПВУ. В условия на претупване и пришпорване, парламентът гласува промени, които няма как да гарантират политическа независимост при избор на председателя и членовете на КПК. Политици твърдят, че променените текстове (обикновено вместо квалифицирано мнозинство, намален кворум за работата на КПК) са съгласувани с ЕК. Необходимо е последната ясно да заяви дали това е истина или спекулация на родните елити, защото е повече от очевидно, че с направената промяна независимостта на органа, заложена като условие, е непостижима. В противен случай остава неприятното усещане, че или ЕК наивно се поддава на чара на сладкодумното правителство, или съвсем съзнателно удря рамо на един от членовете на ЕНП, а именно ГЕРБ. И макар спасението на даващите се е дело на самите даващи се[2] и ние като общество следва да сме отговорни за развитието на собствената си държава, ако европейските институции започнат да толерират имитацията на реформи и подменят реалните критерии с политическа лоялност, те не просто подвеждат, а съучастват в легитимирането на бутафория.
Всъщност едно от малкото положителни развития е свързано с качеството на правосъдието. А именно – „първоначалните данни показват, че съдилищата работят ефикасно при разглеждането на граждански и търговски дела“. Това обаче е крайно недостатъчно на фона на наблюденията на ЕК за застрашената съдебна независимост, продължаващите признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите, органи с изтекли мандати и „опасенията по отношение на качеството на законодателния процес“.
България продължава своето европейско пътешествие – с билет в джоба, документи за самоличност, но и раница, пълна със стари навици, замаскирани проблеми и кухи обещания. Еврозоната е постижение по пътя на нашата интеграция, но продължим ли този път с фасадни реформи, ще бъдем не равноправен партньор, а пътник без посока, който слиза на всяка спирка, където има субсидия. Европа не е просто валута, тя е и ценностен маршрут.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
