Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония.
Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора.
В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Симеон Трайчев Радев е роден на 7/19 януари 1879 г. в град Ресен, тогава в Османската империя, днес в пределите на Република Северна Македония.
Разположен недалеч от Преспанското езеро, в околност с добри условия за развитие на овощарство и градинарство, градът има освен този поминък на населението, и грънчарството и гурбетчийството. Според статистиката на известния български географ Васил Кънчов (Македония. Етнография и статистика, 1900) в последните десетилетия на XIX век градът е с преобладаващо българско население. Както и в други градове от останалите след Руско-турската война (1877 – 1878) под османска власт райони с българско население, грижите за укрепване на просветното му дело са поети от Българската екзархия. През 1882 г. е избрана и утвърдена от екзархията Ресенската българска община, която съществува до Втората балканска/Междусъюзническата война от 1913 г.
Видни съграждани на Симеон Радев са Андрей Ляпчев, политик, нееднократно министър-председател на България, Трайко Китанчев, публицист и поет, пръв председател на Върховния македоно-одрински комитет, известните дейци от родовете Татарчеви, Стрезови и др.
В писаните през началото на 1950-те „Ранни спомени“ Симеон Радев описва както Ресен, неговите жители и поминъка им, отношенията между социалните групи и народностите в града, събитията, белязали годините на неговото детство, така и своите предци.
… Ресенската котловина – висока 960 метра над морското равнище – заградена от три страни в високи планини и продължена от юг от Преспанското езеро, е красива. Особена прелест добива тя напролет, когато по многобройните ѝ градини цъфнат овощните дървета и ливадите се изпъстрят с цветя, над които се издигат, пръскайки своя упоителен мирис, нарцисите. Тук земята е плодородна, но малко, и не може да храни своето население. От незапомнени времена селяните са отивали за печалба в Цариград.
Из Ранни спомени от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.
Дядо ми Раде бе родом от Съпотско, живописно село, разположено под един хълм на няколко километра от Ресен. По вековния обичай от околията той отишъл, още невръстен, в Цариград и работел с надница в градините, сетне взимал сам градини под наем, обработвал ги на свой ред с надничари и замогнал. Той особено забогатял по време на Кримската война, когато продавал зеленчук и плодове на чуждестранните армии, които имали бази в турската столица. Печалбите тогава били големи. … По това време дядо ми купил къща в Ресен, настанил там семейството си и станал гражданин.
Един от честите посетители на дядо ми Раде беше дядо ми Кòте, баща на майка ми. Те се тачеха много. Прекарали и двамата голяма част от живота си в Цариград, те бяха усвоили от турците етикецията и се отнасяха един към друг с церемония. Бяха много различни по вид и природа. Дядо Раде бе със среден ръст, доста пълен, с дълги руси мустаци, гордост за неговите младини. … Дядо Кòте бе сух, пъргав, с жив и проницателен поглед. Всичко у него дишаше съобразителност, енергия и воля. Докато дядо Раде се носеше небрежно, с прах от цигара по дрехите, той се носеше спретнат и всичко лъщеше по него. … Единственото, което зная, това е, че е бил нещо у княз Стефан Богориди. … Друго за миналото на дядо Коте не зная, освен това, че когато се завърнал от Цариград, носел някаква военна униформа, заради която го нарекли Кòте Низам. … Заселил се той в село Янковец, на четвърт час разстояние от Ресен, село само по име, тъй като животът в него е градски. Дядо Кòте бил с пари и имот, един от най-богатите люде в околията.
Из Ранни спомени от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
