Начало Новини Кадрите са най-важните в превенцията на киберзаплахи, каза Велизар Върбанов, директор в...

Кадрите са най-важните в превенцията на киберзаплахи, каза Велизар Върбанов, директор в Министерството на електронното управление

39
Кадрите са най-важните в превенцията на киберзаплахи, каза Велизар Върбанов, директор в Министерството на електронното управление

Кадрите са най-важните в превенцията на киберзаплахи, каза за БТА Велизар Върбанов, директор на дирекция „Мрежова информационна сигурност“ в Министерството на електронното управление. Той беше във Враца, където за първи път бяха представени два проекта, свързани с киберсигурност. 

„Темата за киберсигурността е толкова важна, че е възприета като част от националната сигурност. Именно за това като част от проектно финансиране се създава единна система за киберсигурност, в която ще бъдат обединени държавни и общински ведомства“, каза Върбанов. Той допълни, че киберзаплахите във виртуалното пространство нарастват всекидневно и злонамерените хакери стават все по креативни. „Превенцията на заплахата е решението и именно като част от мерките е създаването и на тази единна система. Кадрите са най-важни в превенцията на киберзаплахи. Именно затова е важно инвестициите в човешкия ресурс и капитал да бъдат непрекъснати“, допълни Върбанов.

По думите му чрез тази единна система ще се подпомогнат малките администрации, които нямат човешки ресурс да реагират адекватно при кибератаки. За целта в Министерството е създадена дирекция с няколко отдела, които да работят в сферата на киберсигурността. 

Върбанов даде пример с община Враца, за която съвсем скоро е получен сигнал от партньорски служби за компрометирани акаунти и опит за изтегляне на данни. „От отдел „Анализи и развитие на киберсигурността“ към дирекцията веднага реагираха и предупредиха администрацията. Подобна комуникация става все по-честа с общините“, посочи Върбанов. 

„Единната централизирана система ще компенсира липсата на кадри в отделните ведомства и области и когато целия трафик от информация преминава през централизирано място то има възможност да реагира и да разпознава инциденти и заплахи“, допълни Върбанов. 

По време на срещата беше представен проект, чрез който е създаден Национален комуникационен център (НКЦ). Той е част от Европейски център за компетентности по киберсигурност в Букурещ. Подобни има в 27-те страни членки. Европейският център има за цел да координира инвестициите в научно изследователските сфера, технологиите и промишленото развитие в областта на киберсигурността в ЕС. 

В България НКЦ управлява финансовата подкрепа за киберсигурност. По процедура „Подкрепа за подобряване на киберсигурността в малките и средни предприятия в Република България“ е предвидено финансиране на Малки и средни предприятия (МСП) в размер на 4 млн. лв. До края на месец юли МСП могат да кандидатстват за безвъзмездно финансиране, за да подобрят системите си за киберсигурност. До 60 000 лв. могат да получат малките предприятия и до 120 000 лв. средните. Средствата могат да се ползват за подобряване на съществуващите или внедряване на съвременни облачно базирани софтуерни решения за киберсигурност, подобряване на съществуващи или внедряване на съвременно локално базирани хардуерни и софтуерни решения за киберситурност.

Подробности за процедурата може да бъде намерена в ИСУН, обясниха експерти. Те посочиха, че в сайта на Министерството на електронното управление е публикувана анкета, насочена към публичния и частния сектор за изграждане на капацитет във връзка с киберсигурността. 

В проекта има заложени пет работни пакета, един от тях е свързан със самото създаване на НКЦ, друг касае единната система за киберсигурност, в която ще бъдат включени държавни и общински ведомства. Финансирането на МСП в областта на киберсигурността е също част от проекта. Предвижда се и създаване на кибер общност в страната, както и изграждане на нови знания и иновации в сферата на киберсигурността. Общата стойност на всички дейности е в размер на 2.7 млн. евро, съфинансиран от Европейската комисия с 50% и 50% от държавния бюджет. 

Във Враца беше представен и друг проект – „Прилагане на Директивата за МИС в сектора на производство, преработка и дистрибуция на храни в Румъния и България“ с акроним – INFORB. Неговият фокус е киберсигурността в хранителния сектор, тъй като той е изключително дигитализиран, разчитащ на автоматизация, интелигентни сензори, логистични системи и облачни технологии, което го прави уязвим на кибератаки. 

Срещи за запознаване с проекта INFORB експертите от Министерството на електронното управление ще проведат в София на 7 юли, във Варна на 10 юли, във Велико Търново на 11 юли, в Пловдив на 15 юли и в Стара Загора на 16 юли. 

Днес във Враца по време на срещата, домакинствана от Областния информационен център бяха представени данни, според които Европейски проекти за над 62 млн. лв. са стартирали в област Враца през тази година.