Гърция съвсем не е само море, има и „море“ от планини, всяка със свой облик.
Пълноправното членство на България в Шенген отвори още повече двете съседни страни една към друга за уикенд или по-дълги пътувания с цел туризъм, а предстоящото приемане на еврото у нас ще бъде следващата стъпка в тази посока.
Най-известната дестинация в планинарските среди безспорно е връх Митикас (2917 м), първенецът на Олимп и цяла Гърция, втори по височина на Балканите след Мусала (2925 м) в Рила. В нашето пътешествие обаче се отправяме не към него, а към един мистичен район с разнообразен релеф и много красота – планината Тимфи, част от веригата Пинд, и областта Загори.
На 24 септември 2023 г. БТА съобщава новина, свързана със Загори, която е избрана за деня от гръцката агенция АНА-МПА за публикуване съгласно споразумение за обмен на информация и професионално сътрудничество.
Новината гласи, че областта е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО „като отличен пример за оцеляване и взаимно влияние на византийската и османската архитектура“.
В описанието на селата в планината Пинд организацията посочва: „Разположени в отдалечен селски пейзаж в Северозападна Гърция, малките каменни села, известни като Загорохория, са пръснати по западните склонове на северната част на планинската верига Пинд. Тези традиционни села, обикновено организирани около централен площад, на който има чинар, и заобиколени от свещени гори, поддържани от местните общности, демонстрират традиционна архитектура, адаптирана към планинския релеф. Мрежата от каменни мостове, калдъръмени пътеки и каменни стълбища, свързващи селата, образува система, която служи като политическа и социална единица, свързваща общностите по поречието на р. Викос (Войдоматис)“.
И наистина – ниските каменни къщи цялостно оформят усещане за връзка с миналото, запазено в настоящето. Като оживяла приказка, в която десетките каменни мостове, характерни за района, свързват „някога“ и „сега“.
Често наричат Тимфи най-красивата планина в Гърция и това никак не е случайно.
Още първите пътеки, по които тръгваме в най-високо разположеното село Врадето, разкриват дълбоки проломи и варовикови скали, оформящи разнообразен релеф, който е дом на много и различни билки и цветя, на застрашени видове. Вървим по стари стълби, градени с години камък по камък за връзка със света.
Заради панорамата, която се разкрива към каньона Викос и не само, селото е наречено „Балконът на Загори“. Посреща ни със слънце и ни изпраща с кратка лятна буря, която прави още по-мистично преживяването под надвисналото небе сред скали, дървета и всякаква зеленина. Истински природен спектакъл, който само открехва завесата какво очаква всеки пътешественик.
Следващият ден е посветен именно на каньона Викос, рекордьор на „Гинес“ по дълбочина в света, слизането в недрата на който е с денивелация от около 1000 м.
Достъпната за пешеходен преход част от каньона е около 12 км и на практика свързва две села – Монодендри и Викос. Напълно заслужава да му бъде посветен цял ден, в който яркозелени дървета и храсти правят уютна и тайнствена сянка над пътеките, оградени с непознати растения, чуват се песни на птици и покрай всичко това се вие река, някъде бавно, а другаде забързано. В другия край, от който ще излезем, са изворите на река Войдоматис – синьозелени и предлагащи свежест. Но не си тръгваме от Викос все още – на изхода на каньона ни посреща българска реч в заведение, в което работи българката Петя заедно с гръцкия си съпруг. Всичко на масата ни е произведено от фермери в съседните села и всеки помага на другия. Сезонът тук е почти целогодишен, а тайната е проста – ако има сняг, редовно чистят пътя…
Но истинската среща с планината тепърва предстои. Изкачването към хижа Астрака в сърцето на Тимфи е съпроводено с чудни гледки към сгушените в подножието на планината села с къщи и улици от камък. Любопитна коза от пасящо по пътеките стадо изпробва какво има в раниците ни по време на една от почивките. Виждаме и планински кози, но те запазват обичайната горда дистанция, все пак ние сме гостите в техния дом.
В Загори има за всеки по нещо, но може би бавното живеене в планината и сливането с природата са онзи лукс, който ежедневно ни липсва. Синьо небе, зелени поляни, обсипани с билки и цветя, чист въздух. Изкачването до хижа Астрака е с денивелация от около 1000 метра, но върви някак неусетно с всички гледки наоколо. По пътя има места за почивка с беседки и чешми, ние имахме късмет повечето да работят. В хижата посрещат гостоприемно, поддържано и уютно е в този каменен дом на близо 2000 м надморска височина.
Гледки се разкриват във всички посоки. А ако има залез, той се оглежда в прозорците на хижата и пръска пожарите си по склоновете на планината.
Само на около час и половина път от тук се намира езерото Драколимни, или Драконовото езеро, обитавано от алпийски тритони – дребни земноводни, приличащи на малки гущери с опашка. Обиколката около него разкрива различни перспективи към планината, а именно тук най-добре се вижда и алпийската корона на Тимфи с първенеца връх Гамила (2497 м). По-амбициозните могат да стигнат до най-високата точка и да обходят билото, от което при ясно време се откроява Олимп. Или да погледнат отвисоко от връх Астрака към хижата и района около нея.
Или просто да се отдадат на усещането за сливане с природата при срещата с различната Тимфи в най-красивия пролетен сезон в планината.
