Темата за журналистиката винаги провокира емоции. За Георги Милков професията не представлява просто работа, а съдба, която открива по време на военната си служба преди почти три десетилетия. Като млад войник, с бунтарски дух и без ясни цели, той се насочва към танковете. Обаче, един „железен“ случай му дава възможност да разбере, че е призван за журналист. „Когато осъзнах, че съм по-висок от нормалния ръст за танкист, забелязах, че съм поставен в модификация на танка Т-55, която е още по-тясна, което често ми създаваше неудобства, включително удари в главата. В тези моменти осъзнах истинската си насока в живота – метафора, която напомня, че понякога трябва да преминеш през изпитания, за да откриеш своето призвание,“ споделя той в подкаста БТА Паралели.
След това, Милков решава да запише многобройните си преживявания в книги. За заглавието на втората си книга, издадена в началото на лятото, той черпи вдъхновение от спомените си от Африка, свързани с участието си в българско риалити шоу. Рано сутрин, той посреща изгрева с носорог, който спира пред палатката му, което вдъхновява заглавието „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Това не само отразява професионалното му „изкривяване“, но и ценния опит, натрупан през годините.
„След толкова години в традиционната журналистика, заглавието винаги е от голямо значение. Спомням си, че в началото ни учеха как правилно да формулираме заглавия. Понякога те могат да бъдат подвеждащи, привличайки вниманието, но след това разкриват напълно различна информация. Това е част от професията, която научих – добро заглавие не само привлича вниманието, но и е метафора за изненадите, които животът ни носи и които сам възприемам с интерес,“ коментира Милков.
Днес той осъзнава, че журналистиката вече не е такава, каквато е била преди години. Въпреки това, когато говори за нея, чувства топлина и привързаност, тъй като смята, че значението ѝ е намаляло. Подкрепя мнение, че професията е преминала през много промени, но основната същност на журналистиката остава. Не вярва, че старите принципи на професията са остарели.
„През годините журналистиката не се оказа толкова обещаваща професия, макар да помня времена, когато беше различно. Това важи и за много други професии, като тези на лекари и учители. Но проблемът не е само в България – той е глобален. Затова уважава журналистиката и понякога е трудно да приеме текущата ситуация,“ признава той. Новите технологии не само поставят медийната индустрия под нови предизвикателства, но и затрудняват откритията за истинността на информацията, която често може да се манипулира. Точно затова той е загрижен, че бързината, предоставена от технологиите, пречи на процеса на верификация на информацията.
Освен обективността, новите технологии отнемат предимството на медийните компании да бъдат в първите редици на новините. „Да бъдеш първи вече не е привилегия, тъй като всеки може да стриймва и споделя информация без истинска отговорност за съобщаваното,“ заключава той. В близко бъдеще, тези, които черпят информация от екрана на телефона си, ще бъдат подложени на истинска проверка, тъй като границата между реалния и дигиталния свят ще стане все по-неясна.
„Ако изкуственият интелект генерира фалшива информация, няма да има човешки същества, които да се противопоставят. Необходимо е да се разработят алгоритми, които да идентифицират манипулативно съдържание. Технологията може да бъде полезна, но зависи как ще я използваме. Изненадващо е, че Ватиканът е сформирал екип, който обсъжда как да се справят с ИИ, тъй като имат опасения, че той може да трансформира дори религията. Никой не може да запомни хиляди години религиозни текстове, но ИИ може да предостави информация мигновено,“ пояснява Милков.
Тази перспектива поставя под съмнение самата същност на журналистиката, тъй като потребителите могат да „взаимодействат“ с нещо подобно на съвременен Делфийски оракул, предоставящ ясни и единствени отговори, без пространство за размисъл. Поради това Ватиканът кани представители на монотеистичните религии, с цел да наложат етични стандарти на разработчиците на алгоритми, в надеждата, че алгоритмите ще бъдат основани на етика, или „алгоретика“, за да се избегне „алгокрация“ – опасност от контрол върху информацията от малък брой хора.
В новата си книга журналистът разкрива малко известни факти относно един тъжен инцидент, засягащ цялото българско общество. Чрез анализ на разсекретени документи, той предлага нов поглед върху съмнителни тактики, свързани с процеса срещу нашите медицински работници, несправедливо обвинени от режима на Гадафи в Либия, започнал през 1999 г. Според Милков, българският народ сам спасява своите сънародници, с известна помощ извън страната. „Обществото беше напълно ангажирано с този случай, сякаш всички се включиха в усилията за разрешаването му. Когато питат кой спаси българите – г-жа Саркози, ЕС или МИ-6, отговорът е ясен. Българският народ, заедно с всички свои структуры: държавни, силови и обществени. Не е вярно, че всичко се е случило извън страната. Първо трябваше да убедим нашите международни партньори, че нашата кауза е морално правилна. Нужна беше документация, доказваща, че нашите медицински работници не са виновни,“ пояснява той, описвайки как българската дипломация одисея по всяка врата – от Южна Африка до Русия.
Така случая представлява повод за нациялна гордост, демонстрираща, че дори в хаоса на множество процеси, България успява да мобилизира всяка част от своя механизъм, което е предизвикателство за нашата страна. „Читейки и преразглеждайки случая от 1999 г. до разрешаването му, видях как целият държавен апарат работи за една кауза, а различни нива извън дипломацията – парламент, съд и служби, заедно с нашата диаспора, се обединиха. Например, деца на български имигранти от далечен канадски град изпратиха рисунки до затвора на нашите медицински сестри, за да ги подкрепят,“ завършва Милков.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
