Книгата „Между любовта и литературата“ разказва романтичната история на Илия Волен и съпругата му Цонка Христова чрез кореспонденцията, която той е водил. Това заяви проф. Румяна Дамянова от Института за литература, литературен критик и автор на „Илия Волен. Литературни анкети“ (1980). Синът на двойката, Христо Стаменов, е съставил произведението.
Писмата отразяват личните интимни чувства на Волен, вложени в текст. Те са били съхранени от Цонка Христова и предлагат поглед към една сложна, драматична и романтична история, добави проф. Дамянова.
“Има ли нещо, което може да унищожи нашата любов – хора, пространство, време? Не! Дори смъртта не може да я победи, защото, изчакай, мила, ще я направя безсмъртна – Бог ми е дал силата да го сторя,” пише Илия Волен в едно от писмата.”
Цонка Христова била омъжена за директора на училището, в което работела, и се запознала с Волен по време на рецитали, които той представял като млад поет. Двамата се влюбили и им било трудно да скрият чувствата си преди сватбата. Обществото по онова време било като цяло негативно настроено към подобни отношения, отбеляза професорът. Съюзът им се е състоял през януари 1942 г.
Тя сподели, че Волен е поставял писмата си в отделен плик, адресиран до поета Атанас Далчев, с когото поддържал близки отношения. Далчев предавал кореспонденцията на Цонка, знаейки за какво става въпрос. Според проф. Дамянова, това показва един вид конспирация, с която приятелите са опитвали да защитят любовта си.
Двамата влюбени подчертавали букви и думи от книги и писма, които в съчетание предават ново послание. Той я е наричал с „госпожице“ или „госпожо“ и е споделял различни неща, коментира професорът, добавяйки, че влюбените винаги намират начин да комуникират.
Относно родителската любов
Дълго време писмата на родителите ми стояха у дома, но не посмях да ги прочета, заяви Христо Стаменов, син на Илия Волен и Цонка Христова.
Когато реших да ги прегледам, разбрах, че те наподобяват роман с интересна структура и интрига. Отразяват живота и размислите на творците от 30-те и 40-те години, които приятелствали с баща ми, обясни Стаменов. Според мен писмата трябва да бъдат публикувани, тъй като са свидетелство за времето, когато е живял Илия Волен, въпреки че не са били написани с тази цел, добави той.
В предисловието на „Между любовта и литературата“ Стаменов пише: „На кутията, където се съхраняваха писмата, в края на живота си, майка ми бе написала следното послание, адресирано до мен: „Ице, съхрани ги и дай на хора, заинтересовани от него.“
Истории от миналото на българската литература
Писмата не само защитават любовта, а и разкриват много от историята на културния и литературен живот в България, подчерта проф. Дамянова.
В едно от писмата Волен споделя, че работи в Народния театър като библиотекар и често се прибира с поета Николай Лилиев, с когото живеят на една и съща улица. Една вечер Лилиев казал на Волен: „Илийчо, виж този залез, утре няма да го видиш.“ Всеки ден е уникален, добави Дамянова.
Най-близките приятелства на Илия Волен са с Константин Константинов и сестра му Донка Константинова, Георги Караславов, а също с поета Атанас Далчев и неговото семейство.
Почти всяка втора вечер се събирахме в дома на Радой Ралин, заедно с изкуствоведа Димитър Аврамов, Рая и Божидар Кунчеви, а Далчев ни разказваше великолепни истории за 30-те години – не смеехме да го прекъснем, сподели Дамянова.
Реших да се обърна към Далчев да участва в моята рубрика „Илия Волен – литературни анкети“ и да сподели размислите си за Волен, разказа Дамянова. В началото той бе много скептичен, но приятелят му Радой Ралин ми помогна да го убедя, добави тя.
Анкетата е последното интервю на Далчев, който почина месец по-късно. В него той споделя важни знания, сподели професорът.
„Илия Волен е изключителен писател. След Йордан Йовков и Елин Пелин, той е един от най-влиятелните ни белетристи – талантлив стилист, майстор на фразата и психолог. Ненадминат, прозорлив творец,“ заявява самият Далчев за работата на Волен.
„Илия Волен – литературни анкети“
Дълго време Волен не желаеше да се срещне с мен за интервю за „Анкетата“. Звънях му почти всяка седмица от август до декември, разказа авторката на книгата. Успях да го убедя едва когато споменах, че ако не проведем разговора, ще понеса последствия на работното си място, обясни Дамянова. Спечелих доверието му, когато той осъзна колко добре съм се запознала с творчеството му и в продължение на месеци провеждахме срещи и интервюта, с присъствието на съпругата му, която го подкрепяше.
В началото той беше предпазлив, но когато започна да ми разказва за любовната си история, разказът му продължи четири часа без прекъсване – беше драматичен и силен. Даже хващаше главата си – зачервен от емоции, добави Дамянова.
Илия Волен е творчески псевдоним на Марин Христов Стаменов. Българският писател (13 октомври 1905 г. – 16 август 1982) е бил редактор на „Детско знаме“, на детското списание „Орле“, също така е сътрудничил на сп. “Златорог” и е работил като редактор в издателство „Български писател“, и списание „Септември“. От 1936 до 1951 г. е библиотекар в Народния театър.
