Д-р Богомил Николов е изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители“ (до 2010 г. – Българска национална асоциация на потребителите) от м. април 1999 г., притежава широки познания и богат практически опит в защитата на законните права и интереси на потребителите и проблемите в тази област. Има научна степен доктор по икономика от Университета за национално и световно стопанство, както и магистърски степени по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по бизнес администрация от Университета „Еразмус“ Ротердам. Д-р Богомил Николов е член на Икономическия и социален съвет от 2003г., а от 2015 г. е член на Европейския икономически и социален комитет.
– Г-н Николов, в интервюто си за CNN президентът Румен Радев заяви, че еврото ще има позитивни ефекти върху българската икономика, но все пак той остава на мнението си, че страната ни не е готова. Има ли противоречие в тези думи?
– Аз виждам постоянна промяна в позицията му, защото преди около месец, той подчерта, че след излизане на конвергентен доклад в други държави е имало шок на цените. Спомням си много добре думата „шок“. Сега той казва, че след искането за конвергентен доклад е имало „излитане“ на цените – точно защото е пилот, ми направи впечатление глаголът, който използва.
Възниква въпросът: Какво искаме всъщност? Ако е имало такъв пик на цените, значи той вече е изживян. Ние няма как да го върнем назад. Поискан е конвергентен доклад, получен е – по-добре да продължим напред, за да извлечем и ползите. Ако вече сме изконсумирали негативите, нека поне да вземем ползите.
Не разбирам какво е конструктивното в позицията на президента.
Еврото е наша цел от години и сега имаме възможност да я изпълним. Как да преценим кога е най-подходящият момент? Нека поне това да каже президентът. Ние години наред не изпълнявахме критериите, а сега ги изпълнихме. Ако приемем, че цените са излетели, значи вече сме изяли солта, сега трябва да продължим напред и да извлечем позитивите.
– Имаше ли наистина такова „излитане“ на цените при поискването и след появата на доклада?
– Всеки може да си отговори на този въпрос. „Излитане“ е много силна дума. Представете си, че утре Столичният общински съвет реши да въведе нова „червена зона“, което ще повиши цената за паркиране от 2 лв. на 5 лв. Това някой може да го изтълкува като „излитане“ – една цена ще порасне в пъти. Само че какво общо има това с еврозоната? Но това веднага ще бъде използвано, за да се втълпи, че цените вървят нагоре.
Има и друга теза, която съм чувал- че данните са нагласени, манипулирани и инфлацията е по-голяма. Не забравяйте, че методиката, по която се изчислява инфлацията, е единна за ЕС. Тя е еднаква и се прилага от години и досега никой не я е дебатирал и оспорвал. Да се правят послания от „антиваксърски“ тип е безотговорно, поне от страна на институциите.
– Все пак не са ли основателни критиките, че институциите активираха по темата за въвеждането на еврото, но това стана със закъснение?
– Няма никакво съмнение, че кампания за информиране трябваше да започне много по-ранно. И дори не бих го нарекъл кампания, а това трябваше да е рутинна дейност от 2007 година, от влизането ни в ЕС, за това какви са ползите от Европейския съюз и в частност – от приемането на еврото. Ясно е, че това закъсня, но от друга страна аз съм оптимист, че това не е фатално. Имаме достатъчно време.
Същинското предизвикателство ще бъде на 1 януари 2026 г. Тоест ние имаме половин година време, в което и софтуерите, и бизнеса и всички съпътстващи процеси, да могат да бъдат приспособени.
Опитът на другите страни не е свързан с повече подготовка. Да, може би е имало малко по-ранна публична кампания, но в общи линии Хърватия премина по абсолютно същия график: при тях решението за присъединяване дойде в средата на юли. Сега се очаква за България да бъде взето на 8 юли.
Закъсня дебатът за ползите от еврозоната. Беше оставено време негативната кампания да тече свободно, наистина много време – може би 2-3 години се повтаряше едно и също нещо. Голяма част от това, което се повтаряше, е просто невярно.
Едно от противоречията на това, което казват противниците. Те казват: Дайте първо да извървим конвергенцията, да се сближим ценово и доходно с еврозоната и тогава да станем членове на еврозоната. Ние казваме: А защо не обратното? Самото евро не е ли предпоставка за ускорена конвергенция? Защото, ако първо поставим условието първо да имаме немски цени и немски доходи и едва тогава да станем член на еврозоната, може да не ни стигнат три живота да го дочакаме.
Ако видите доходите на човек в щата Мейн и Ню Джърси, ще видите, че те са в рамките на 3 към 1. Означава ли това, че Мейн не трябва да разплаща с долари, а да си приеме собствена валута?
– Очаквате ли демонстрираната загриженост на държавата, в лицето на контролните органи, да спре спекулата?
– Нямам съмнение, че институциите имат пълния потенциал и капацитет да се справят с тази задача. Само че, по-големият проблем е, не дали те ще успеят да предотвратят намеренията на търговците, които се опитват да направят бързи пари?
Процесът на въвеждане на еврото осветлява по-скоро големият структурен проблем в България, а той е – имаме ли достатъчно конкурентни пазари, които да водят до най-добрите цени за потребителите. Имаме ли достатъчно добре прикрити олигополи в България, които водят високите цени – монополи, картели и т.н.?
Държавата трябва да започне рутинно да ги ограничава. Хората масово имат усещането, че досега не се случва това нещо и държавата няма успех в това начинание. Защото тогава това ще даде трайни резултати. Не бива да си поставяме за цел да овладеем тези процеси за 3 месеца или 6 месеца. Това не ни помага особено.
Надявам се институциите сами да си вдигнат летвата, защото ние вече виждаме много позитивни неща. Кога са се събирали държавни институции заедно, да се координират и да си сътрудничат за обща стратегия, с изключение на ковид кризата. Това, което се случва сега, е безпрецедентно – органи за надзор на пазара да седнат заедно и да работят в името на някаква цел. Това само по себе си вече е голям пробив.
Ако нещо влияе на цените, това е липсата на конкуренция и на свободни пазари.
Държавата е арбитър, който трябва да следи за честна игра от конкурентите на пазарите и да следи дали някъде не са се договорили да „продадат мача“, или да се „ритат по кокалчетата“.
Еврото ще отсее този проблем. Дано да го разберем. В момента гоним спекулата, но ако отворим законите, няма да открием такава дума. Няма дефиниция на това понятие. Тогава възниква въпросът какво ще борят органите, като такъв проблем не е дефиниран никъде?
