Преди години си приспивах детето с „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Хубава и много изстрадана песен по текст на Ран Босилек. Музиката не зная чия е. Изпя я преди време по неповторим начин Силви Вартан, арменка, родена в България, не знам дали българка от арменски произход е редно да се каже. (Или обратното).
Преди два дни имаше концерт в София, изпя я отново. Беше страхотно преживяване.
Много „цисти българи“, особено българки, не могат да изпеят „Облаче ле бяло“ като Силви Вартан. А пък La Maritza, без да се спомене България нито един път направо, е от най-българските песни.
България е свързана с арменците. И обратното.
През 1915 година, преди 103 години, бягайки от кланетата, които сега българското Народно събрание се страхува да нарече геноцид – то не се страхува, то мисъл няма, страхуват се предимно началниците му, макар по Конституция Народното събрание да няма началник – мнозина арменци се заселват в България.
Тези хора вече са част от българската нация. С изключение на Америка и Франция, донякъде и Русия, никъде другаде по света арменците не са се вписали по такъв начин в живота на приютилата ги страна.
Както и при Раците, има бели арменци, има и черни арменци. Има гениални режисьори (Крикор Азарян), има и гениални бозаджии (продуценти, не само този, който си мислите). Има доносници с претенции и нормални хора без претенции.
Има и Киркор и Гарабед, както и радио „Ереван“, неизличима част от българския сленг, от новия ни фолклор.
На 24 април се навършиха 100 години от геноцида над арменците в Османската империя. По различни данни са избити около милион и половина арменци, може и малко по-малко. Днешна Турция признава около половин милион и спори за термина. Дали е геноцид или не е.
Всяка държава, която по някакъв начин оценява събитията отпреди век и употребява термина „геноцид“, си навлича неприятности с Турция. Поради което – Турция е силна държава и днес – множество страни или се ослушват, или търсят заобиколни формулировки.
Истината си е истина.
През Първата световна война, когато Турция става от империя еднонационална държава, са избити страшно много хора. Доста от тях – арменци.
Преди това са избити много българи. Та да се прочистят околностите, или както казват учените хора – хинтерланда на Цариград.
Това са фактите.
А преди 3 години българското Народно събрание прие решение, в което думата геноцид беше заменена с „масово изтребление“. Сякаш това променя нещо.
Пък ДПС, иначе защитница на правата и свободите, тогава напусна залата. Което казва много дали тази партия е българска или турска.
Разбирам, че Турция ни е съсед и че почти един милион (ако не и повече) български граждани са турци.
Но истината си е истина.
Я кажи ми, облаче ле бяло.
