Националното представителство на студентските съвети (НПСС) публично изразява подкрепа към младите медици, здравни сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти и всички здравни работници, които участваха в националните протести през края на май и началото на юни, уверяват от НПСС.
„Протестите, проведени под мотото „Бъдеще за България“, не са само проявление на недоволство, а силен сигнал от обществото за необходимостта от съществени реформи в здравеопазването и за подкрепа на младите специалисти в страната. Техният ентусиазъм и упоритост напълно отразяват философията и дългосрочните приоритети на НПСС. Тези млади хора защитават позиции, които НПСС многократно е подкрепяло – защото вярваме, че младите медици и специалисти на здравеопазването заслужават не само признание, но и реални възможности за развитие в България,” се казва в позицията им.
„Основната ни позиция е, че ако днес държавата не осигури стабилност и отправна точка за младите специалисти, утре здравеопазването ще е застрашено. Статистиката говори сама – средното заплащане на специализанти в България е под 1500 лева брутно, докато в Германия началната заплата за лекар в специализация превишава 4000 евро, във Франция е 3700 евро, а в Чехия – 2300 евро. Освен това, условията на труд и образованието там са урегулирани от ясни правни норми и централизирана държавна политика,” подчертават от НПСС.
Те отбелязват, че българските специализанти често работят при унизителни условия – без адекватно заплащане за нощен и извънреден труд, без достъп до основни курсове, които сами трябва да плащат, и с неравностойни договори, възпрепятстващи професионалната им реализация. Вследствие на всичко това, те се принуждават да избират емиграция.
„Ние напълно подкрепяме искането за утвърдителен стандарт на заплатите за лекарите и специализантите, който да бъде не по-малко от 3,5 минимални работни заплати до 2025 г., както е посочено в европейската директива (ЕС) 2022/2041. Това не е просто заплата – това е граница на достойнството. Също така, настояваме за промени в Кодекса на труда, които да позволят на Министерския съвет да определя минимални заплати за дейности в болничната медицинска помощ,” изтъкват от НПСС.
Те настояват и за премахване на дискриминационните разпоредби от наредба 1, които поставят специализантите в неравностойно положение в сравнение с колегите им с придобита специалност, въпреки че извършват идентични дейности. „Подкрепяме създаването на механизъм за ежегодно увеличаване на заплатите, съобразен с опит, образование и квалификация. Настояваме за незабавна отчетност на средствата, предоставяни от НЗОК за заплати, така че те да достигат пряко до лекарите, а не да покриват други болнични разходи. Отчитането на отработените часове следва да бъде автоматизирано, обективно и проверимо – само тогава можем да гарантираме, че извънредният труд наистина се заплаща, а не се прикрива. Нощният труд следва да бъде заплащан не по-малко от 0,5% от минималната работна заплата на час – или 5,39 лева на час, каквото е конкретното предложение на протестиращите. Тези искания не са прекомерни – те са дълго закъснели. Убедени сме, че истинските реформи трябва да започнат и с процедурите за прием в специализация. Централизираните конкурси с ясни изисквания и обективен подбор ще премахнат възможността за административен произвол и ще осигурят равен достъп до медицинската професия за всички, независимо от региона,” се казва в становището на НПСС.
В него също така се настоява за актуализиране на клиничните пътеки.
