На днешния ден се навършват 80 години от Деветосептемврийския преврат, който слага началото на 45-годишен тоталитарен режим.
За мнозина датата 9 септември е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото.
За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. „Народен съд“ в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд“ са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат“.
Дошъл с цената на много кръв и мъка, комунистическият режим е свързван с тоталитарната държава, липсата на свобода на словото, репресии, гонения, трудови лагери, убийства и куп други анти-хуманни проявления в българското общество. А най-страшното е, че всичко това е причинено от българи… на българи.
