След студената война, разпадането на комунизма, сблъсъка в Афганистан и новият противник, Русия: през 75 години на съществуване НАТО преживява множество кризи. Отново разглеждаме историята на Алианса.
Зараждането след Втората световна война
На 4 април 1949 година десет европейски страни заедно със САЩ и Канада подписват Североатлантическия договор във Вашингтон. Така се ражда НАТО.
Целта на военния съюз е да се съпротивлят на стремежите на комунистическия Съветски съюз за експанзия, да се предотврати националистическият милитаризъм в Западна Европа и същевременно да се увери ангажиментът на САЩ в Европа след края на Втората световна война.
САЩ извършват атомни бомбардировки над Япония през 1945 година. Съветският съюз прави изпитания на първата си атомна бомба през 1949 година. НАТО е подготвен за отплата – всеки атака върху територията на Алианса ще бъде отвърната с ядрен удар.
През 1955 година Западна Германия става част от НАТО след сериозни дебати. Само пет дни по-късно се създава Варшавският договор – източноевропейска военна организация под ръководството на Съветския съюз.
Разделената Германия става част от него, като германците от западната и източната част на страната се оказват от двете страни на Желязната завеса.
От конфронтация към разрешаване
Кубинската криза през 1961 година довежда до напрежение между световните сили на САЩ и СССР. В Москва избягват разполагането на атомни оръжия в Куба след заплахата за ядрен удар от американския президент Джон Кенеди.
Силната загриженост за военна опасност и новата конфронтация при строителството на Берлинската стена през 1961 година принуждават НАТО и Варшавският договор да започнат по-мирен процес към разрешаване.
Студената война не трябва да се превърне в гореща. НАТО променя свояta концепция, като се стреми да даде „гъвкав отговор“ на евентуална съветска атака, като се прибягва до постепенни военни действия. Ядреният удар остава като последно средство.
През 1966 година има прекъсване в отношенията между НАТО и Франция – президентът Шарл де Гол настоява на независимост при вземането на военни решения и Франция напуска командните структури на НАТО, но не и политическите. Главната квартира на НАТО се премества от Париж в Брюксел. Франция пълноценно се връща в Алианса едва през 2009 година.
Новата Студена война, краят на Варшавския договор
През 1979 година Съветският съюз влиза в Афганистан и разполага ракети SS20 с ядрени бойни глави в Европа. НАТО започва да се въоръжава с ракети със среден обсег.
През 1985 година властта в Съветския съюз прехвърля към реформатора Михаил Горбачов, който предизвиква драматични промени в курса на страната.
Напрежението между Изтока и Запада намалява, позволявайки сключването на споразумения за разоръжаване. Президентът на САЩ Роналд Рейгън призовава Горбачов да премахне Берлинската стена.
Социалистическият блок започва да разпада – първо Полша, последвана от ГДР. Съветският съюз не се вмешва.
НАТО започва да разглежда въпроса за включването на Обединена Германия в Западния военен съюз. САЩ, Франция и Великобритания – държавите победителки във Втората световна война, дават своето съгласие. През 1991 година завършва Варшавският договор, след разделението на бившите комунистически държави-членки от Съветския съюз.
Основният договор между НАТО и Русия
НАТО продължава да играе важна роля след разпада на Съветския съюз, като предотвратява военен национализъм в Европа и гарантира демокрацията и правата на човека. Партньорството с Русия се променя. През 1997 година двете страни подписват Основният договор между НАТО и Русия в Париж, като Русия не въвежда вето върху изтоково разширяване на НАТО, а Алиансът гарантира, че няма да разполага постоянно с войски в новите членове.
Още през 1991 година руският президент Борис Елцин разглежда въпроса за присъединяването на Русия към НАТО. Подобни мисли има и президент Путин през 2000 година.
През 1990-те години НАТО се ангажира активно в разпадащата се Югославия, за да овладее гражданските войни и да предпази Европа от ескалация. В Босна и Херцеговина бяха разположени части на АЙФОР с мандат от ООН за мироопазване.
През 1999 година НАТО извършва въздушни удари върху сръбски градове, за да накара сръбските части да се изтеглят от Косово. Организацията не получава мандат от ООН за тази акция, която и до днес е спорна.
Борбата с тероризма
След терористичните атаки върху САЩ на 11 септември 2001 година НАТО за първи път активира член 5 от договора, който определя, че атака срещу един съюзник се смята за атака срещу всички съюзници.
Борбата с тероризма ангажира НАТО в следващите 20 години. След свалянето на талибанския режим в Афганистан международни сили под ръководството на НАТО влизат в страната, за да я освободят и да насърчат демокрацията. Планът обаче проваля, като през 2021 година талибаните отново превземат властта.
Алиансата изпитва криза през администрацията на американския президент Доналд Тръмп, който счита НАТО за излишна организация. Той настоява за по-големи разходи за отбрана, като поставя натиск върху съюзниците.
Назад към началото: Русия отново враг
Отговорът на въпроса за ролята и целите на НАТО дойде от руския президент Владимир Путин. След нападението срещу Украйна на 24 февруари 2022 година стана ясно, че Русия отново е враг за Алианса и че основната задача на НАТО отново е отбраната на територията – точно както при основаването си през 1949 година.
От 2008 година Путин се противопоставя на източното разширяване на НАТО. През същата година Алиансът обеща членство на Украйна и Грузия, но без конкретни дати.
Присъединяването на Полша, Чехия и Унгария през 1999 година, последвано през 2004 година от балтийските държави, Словакия, Словения, Румъния и България, поставя началото на по-голямото разширяване на НАТО. Следващите в групата са Хърватия, Албания, Черна гора и Северна Македония.
След нападението на Русия срещу Украйна Финландия и Швеция подават молби за членство в НАТО. След кратка борба с противодействието на Турция и Унгария, те вече са част от Алианса.
Сега НАТО има 32 членове – с 20 повече, отколкото при създаването си преди 75 години. Въпреки това, основната задача отново е отбраната на територията.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
