Последните извънредни парламентарни избори разкриха няколко значими нови фактори:
Брутален спад в избирателната активност;
Загуба на гласове дори за победителната партия;
Растеж на националистическите тенденции;
Забележително голям протестен вот.
Като резултат се наблюдава нов политически ландшафт между консервативен популизъм и националистически популизъм. Традиционната ляво-дясно деление изглежда изчезва.
Брутален спад в избирателната активност
От началото на демокрацията през 1990 г. в България, наблюдаваме непрекъснато намаляване на броя на гласуващите. През 1990-1994 г. над 5 милиона гласуваха, спаднаха до около 4 милиона през 1997-2009 г., а през 2013-2021 г. се понижиха под 3 милиона. През 2021-2023 г. броят стана 2,2 милиона гласували.
С населението на България, което беше 8,7 милиона през 1990 г., намаление до 6,7 милиона през 2023 г., спадът е с 2 милиона. Но сред гласуващите намалението е с повече от 3 милиона, показвайки, че рекордният неучастие не се дължи само на демографските промени.
Можем само да спекулираме за причините, докато не проведем по-обстойно изследване. Въпреки това, наблюденията и реакциите в медиите, както и изборните резултати, ни позволяват да извлечем няколко основни причини за това намаление.
Загуба на гласове за победителната партия
Неотдавнашните избори показват, че „ГЕРБ“ загуби почти 140 хиляди гласа спрямо 2023 г. Въпреки това запазват своята доминираща позиция. Партията е на първо място в 182 общини от общо 265 и има 101 кмета.
Въпреки това, интересното е, че подкрепата за „ГЕРБ“ не е значително намаляла въпреки масовите протести през 2020 г. Същото се отнася и за последните избори, където пак „ГЕРБ“ са на първо място.
Защо българите продължават да подкрепят „ГЕРБ“? Освен структурни причини, които обхващат създаването на клиентели и подходящата геополитическа позиция, има много други фактори, които допринасят за тяхната хегемония.
Възход на националистите
Виждаме увеличение на националистическите тенденции както в България, така и в цяла Европа. Макар „Възраждане“ да е най-видимата националистическа партия, има и други фактори, които се позиционират близо до този сектор. Възходът на крайно-десните националисти може да предизвика страхове сред малцинствените групи.
Значителен протестен вот
Протестният вот е сигнал към партийната система и може да се изрази чрез отказ от гласуване, гласуване „не подкрепям никого“ или смяна на партия. Този вид вот беше явно присъствен на изборите, като се наблюдава намалянето на броя на гласуващите от предишния път.
Изборите отразяват несигурност и раздори в политическата сцена в България. Въпреки дългия период на доминиране на „ГЕРБ“, новите тенденции и промени в подкрепата на други партии показват, че националната политическа картина се променя.
Текстът е публикуван в блога на автора antoniytodorov.wordpress.com
