Днес се навършват 20 години от едно от най-разрушителните природни бедствия в историята на Съединените щати – ураганът „Катрина“. На 29 август 2005 г. стихията връхлита Луизиана и най-вече Ню Орлиънс, оставяйки след себе си невиждано опустошение.
Тропическата буря „Катрина“ се заражда на 23 август 2005 г. над Бахамските острови. Само три дни по-късно – на 26 август – тя преминава през южна Флорида, отслабва временно до тропическа буря и навлиза в Мексиканския залив. Там обаче бързо се засилва и достига категория 5 по скалата на Сафир-Симпсън, преди при навлизането си в сушата на 29 август да отслабне до категория 3 и да удари района на Бурас-Триумф, Луизиана.
„Катрина“ остава в историята като един от най-мощните и опустошителни тропически циклони, които някога са връхлитали Атлантическия басейн. Ураганът причинява 1392 жертви и материални щети за над 125 милиарда долара – стойност, която го нарежда сред най-скъпоструващите природни бедствия в САЩ, редом с урагана „Харви“. Най-тежко пострадал е град Ню Орлиънс и неговите околности, където 80% от територията се оказва под вода.
Около 100 000–150 000 души остават в града въпреки задължителните заповеди за евакуация, което налага мащабни спасителни действия с участието на федерални, щатски, местни и международни екипи. Големият брой жертви се дължи основно на наводненията, причинени от провала на федерално изградена система от диги и защитни съоръжения около Ню Орлиънс – сериозен инженерно-технически недостатък, който се превръща в една от най-дискутираните причини за мащаба на трагедията.
Реакцията на властите в извънредната ситуация е широко критикувана. Липсата на координация и забавянето в действията водят до оставката на директора на Федералната агенция за управление на извънредни ситуации (FEMA) Майкъл Д. Браун, както и на началника на полицията в Ню Орлиънс Еди Компас. Критики са отправени и към кмета на Ню Орлиънс Рей Нейгин, губернатора на Луизиана Катлийн Бланко и президента Джордж У. Буш.
В същото време няколко институции получават високи оценки за адекватните си действия – сред тях Бреговата охрана на САЩ (USCG), Националната метеорологична служба (NWS) и особено Националният център за ураганите (NHC), който е похвален за изключително точните и навременни прогнози.
Ураганът „Катрина“ остава болезнен спомен и предупреждение за значението на готовността, инфраструктурата и адекватната реакция при природни бедствия.
