Георги (Гоце) Делчев е ключова фигура сред българските революционери, лидер и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно познати като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Роден е на 4 февруари 1872 г. в град Кукуш, Егейска Македония. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
През 1891 г. започва обучението си във Военното училище в София, но е изключен заради участието си в социалистически кръжок. От 1894 година е учител в Щип, където преподавател е и Дамян Груев, един от създадателите на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно наречени Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е привлечен от Даме Груев и бързо става неин основен ръководител. Главната цел на ВМОРО е, че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо упорито въстание.
През 1896 година участва в Солунския конгрес на ВМОРО, където с Гьорче Петров изготвя програмата и устава на организацията, включваща изграждането на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител и активен член на ЦК на ВМОРО. Той полага значителни усилия за разширяване на революционната мрежа и за осигуряване на оръжие за организацията.
През 1899 година, по инициатива на Гоце Делчев, започва изграждането на четническия институт на ВМОРО,
който има решаваща роля за по-нататъшното разширяване и революционизиране на движението. През 1902 година, съвместно с Гьорче Петров, работи върху новата програма и устава на организацията, чиято цел е да обедини всички недоволни елементи в Македония и Одринско, независимо от националността им, за постигане на пълна политическа автономия. През това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация.
Въпреки успехите в организационната структура, Гоце Делчев не е убеден, че организацията е готова за въоръжено въстание. Той се противопоставя на решението взето на Солунския конгрес през 1903, за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционери успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 г. и да променят стратегическите планове, така че да се концентрират в планинските и полупланинските райони с участието на специално сформирани чети.
В началото на май същата година, на път за среща с ръководителите на Серски революционен окръг, четата на Гоце Делчев попада в капан в село Баница, Серско. След еднодневно сражение с превъзхождаща ги турска част, Гоце Делчев е убит. Смъртта му се възприема като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев, посвещава книга на великия революционер. В края на книгата, с огромната сила на поетичното си изразяване, той пише:
„Почти в същия момент с Гоце загиват още шестима, сред които и Гущанов. Останалите живи се затварят в една плевня, от която след цял ден сражение успяват незабелязано да избягат през пламъците на Баница, напълно изгорена. Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не смееха да се приближат до нашите убити заради куршумите ни. Петнадесет часа гледахме мъртвия Гоце, наклонен сякаш над гроба на Македония. И петнадесет часа сърцата ни се късаха… Защото целият народ оставаше осиротял.“
