На 16 април отбелязваме Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите. На днешния ден през 1879 година след 3-месечни дебати бе приета Търновската конституция.
Името й е „Конституция на Българското княжество“. Тя беше създадена от български интелектуалци, които бяха завършили престижни западноевропейски университети.
Документът полага основите на модерната държава. Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество бе разработен в канцеларията на Временното руско управление и бе утвърден от български общественици и руска имперска комисия. На създаденото на 23 януари 1879 година Учредително събрание бяха направени значителни промени в Проекта, включително и промяна на името му. По време на дебатите се разделиха две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи тези на младите бяха приети.
Търновската конституция имаше за цел да утвърди юридическите, социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година. Според член 4 „Българското царство е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство“.
Конституцията определя функциите и правомощията на централните органи на държавната власт. На монарха се дават големи правомощия както във вътрешния, така и в международния живот на страната. Тя въвежда министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Като за това време напредничава и либерална, Търновската конституция закрепва принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществените отношения. Тя също така залага на свободата на печата, правото на сдружавания и други.
От друга страна, макар че Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия, властта на монарха е поставена в рамки, но той играе водеща роля. Интересен факт е, че в документа липсва глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), както и контрол за съответствието на законите с конституцията. Гражданите се наричат „поданици“.
