Начало Водещи 145 години от приемането на Търновската конституция

145 години от приемането на Търновската конституция

54
145 години от приемането на Търновската конституция

На 16 април отбелязваме Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите. На днешния ден през 1879 г. след продължили 3 месеца дебати е приета Търновската конституция.

Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество“. Създадена от българските интелектуалци, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Документът поставя основите на модерната държава. Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, включително и промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл. 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“.

Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер. Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществените отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици“.

Още новини от деня – четете тук