На 3 април 2024 г. отбелязваме 145 години от обявяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното събрание на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов.
Датата 22.03/03.04.1879 г. остава завинаги в историята на София. Учредителното събрание в Търново провъзгласява града за столица на Третата българска държава. Всички фактори от географско, стратегическо, комуникационно естество, правещи града уникален измежду останалите български селища, са взети предвид при избора на столица след Освобождението.
В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и управляващ Отдела на народното просвещение при Временното руско управление, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа дейност. Историк, учен и общественик, той първи аргументирано изразява възгледа си София да се превърне в столица на новата държава.
С него са съгласни повечето от видните дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и др. Впоследствие, въпросът за избор на столица е поставен за обсъждане в Учредителното събрание. Съвременници посочват, че дискусията е кратка. Краят е поставен от Драган Цанков. В изказването си той подчертава, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се извършва управлението. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация. Предложението се приема с висшегласие. По този начин се демонстрира и приемствеността между средновековните български царства и Третата българска държава.
Около десетилетие по-късно София се сдобива и със свой автентичен герб
Проектът на герба, чийто оригинал се намира в постоянната експозиция на Регионалния исторически музей – София, е на художника Харалампи Тачев. Създаден е по повод световното изложение в Париж (Франция) през 1900 г., за да бъде поставен в тържествената зала на форума. Проектът е утвърден лично от княз Фердинанд, който е изявен познавач на хералдическото изкуство.
Гербът е с формата на щит, разделен на четири полета, в които са поместени символи, свързани с града и неговата история. В горното ляво поле е изобразена градската богиня на Улпия Сердика. Образът е взет от антична монета, сечена в Сердика по време на император Септѝмий Севѐр и неговата съпруга Юлия Дòмна. В горното дясно поле е базиликата „Света София“, която дава сегашното име на града.
В долното ляво поле е планината Витоша – вековен свидетел на всички исторически превратности. В долното дясно поле е храмът на Аполòн Мѐдикус със статуя на божеството. Този сюжет също е взет от антична сердикийска монета, сечена по време на император Каракàла. Аполòн Мѐдикус е едно от здравеносните божества, почитани в Сердика, известна и тогава с лековитите си минерални извори.
В центъра на щита има по-малък щит с изображение на лъв, което е копирано от медальон, открит при археологически проучвания в старата столица Велико Търново. Той символизира приемствеността между двата града като столици на България. А над щита е изобразена крепостна корона.
Първоначално гербът включва само крепостната корона. През 1911 г., по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е добавен девизът „Расте, но не старее“, а през 1928 г. – и лаврови клонки от двете страни на щита.
Кратка хронология на развитието на София
На 22 декември 1879 г. е издаден Указ на княз Александър Батенберг за създаване на първи градоустройствен план на столицата. Въпросният план очертава и регулира развитието на строителните граници на града. Центърът на града се измества от джамията към площада на улица Съборна.
Постепенно София от „чиновнически град“ (по думите на Константин Иречек) се превръща в пълнокръвен главен град на модерната българска държава. Градът задава тенденциите за градското развитие и култура в българските земи въобще. Центърът на града започва да се измества от джамията към площада около улица Съборна, където се пресичат основните пътни артерии на града. Това е естествен ход на урбанизацията като търсената модернизация е деклариране на категорично скъсване с османските традиции и поемане по пътя на европейското развитие.
Културният живот в столицата намира своя апогей след построяването на Народния театър през 1907 г., а ключов за българския модернизационен и урбанизационен проект се оказва построяването на бароковата сграда на Софийския университет, открита през 1935 г.
В навечерието на Първата световна война София вече има население от 113 000 души като през 1918 г. населението скача на близо 200 000.
С Наредба- закон за София от 1934 г. се реорганизират всички обществени служби и стопански предприятия като градът наброява вече 287 976 души. Застроената площ възлиза на 42 кв. км. срещу 15, 4 кв. км през 1924 г., а заедно с присъединените села- Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци- достига до 57 кв. км.
За периода 1887- 1946 г. населението на София нараства 14, 1 пъти, а на т. нар. Голяма София (след нейното създаване през 1938 г.) се падат 36, 2 % от общото за страната нарастване на градското население. През 1946 г. жителите на София достигат 366 801, през 2001 г.- 1 173 988 души, през 2011 г. – 1 359 520 души, а според последното преброяване от 2021 г. в българската столица живеят 1 549 000 души. Практически между първото и последното преброяване в България, населението на София нараства над 50 пъти.
Статуята на Света София – символът на столицата
Статуята на Света София е един от символите на столицата. Цялата композиция е 26 метра, а самата статуя е 8 метра, като тя е езическа алегория на християнската светица.
Фигурата тежи около 5 тона, като е съставена от над 160 части. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, а в лявата са поставени монети. Те са символ на благоденствието на нацията. Върху нея е кацнала сова, която е символ на знанието и мъдростта. Изработена е за 9 месеца, а окончателно е сглобена на 27 декември 2000 година. През 2001 година е позлатена. Цената на монумента с позлатяването надхвърля 200 000 долара, като те са платени от бюджета на Столична община. Построена е по инициатива на тогавашния кмет Стефан Софиянски.
Поставена е на мястото на някогашната западна порта на града, която е била част от древна Сердика. По-късно на мястото е била църквата „Свети Спас“, но храмът е бил унищожен по време на англо-американските бомбардировки над София, извършени през 1943 година. След идването на комунистите на власт мястото отново е променено. Там е издигната статуя на съветския лидер Владимир Ленин, която е премахната след промените от 1989 година.
Днес София празнува
Редица събития ще бъдат организирани в града.
Изложба в градинката „Кристал“ посветена на планината, която определя до голяма степен облика и атмосферата на града – Витоша, в която е представено и биоразнообразието и потайните обитатели на планината.
От 12:00 часа отново в градина „Кристал“ Софийският духов оркестър ще има концерт.
Регионалният исторически музей също ще отвори безплатно врати за постоянната експозиция и временните изложби.
Започва и тридневен филмов фестивал в кино „Влайкова“. Това са част от събитията по повод годишнината.
