Начало България 145 години от смъртта на Васил Левски

145 години от смъртта на Васил Левски

2174
Сподели
Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

 

*Стихотворението на Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски“

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

На 18 февруари 1873г. българското освободително движение е „обезглавено”. Най-известният и най-почитаният радетел на българската свобода Васил Левски е обесен в София.

Той е основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Известен е и като Апостолът на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България .

Той пътувал по страната и създал тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт.

Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.

Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.

Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият).

РАННИ ГОДИНИ НА ЛЕВСКИ

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.

Баща му Иван Кунчев (1808/1809 – 1851), преселник в Карлово от село Кочмаларе (днес Отец Паисиево), е буден и просветен среден занаятчия, занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Запада материално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на неговия съдружник.

Майка му Гина Василева Караиванова-Кунчева (вероятно 1810 – 1878) е преселник заедно със семейството си от Сопот. Баща ѝ – Васил, е бил златар.

Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (1845).

Продължава учението си във взаимно училище в Карлово (1846 – 1849) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът.

През 1851 г. след дълго боледуване умира баща му, както и по-малката му сестра Мария. Тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи абаджилък.

От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, който обещава да изучи сестриника си.

През 1852 – 1854 живее в местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене при Райно Попович и богослужение, пее в местния църковен хор.

През 1855 г., заедно с вуйчо си, напуска Карлово и отиват в Стара Загора. Там учи две години в класното училище (1855 – 1856), същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов.

През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“ (основано е от Найден Геров през 1850). От това време са неговите записки „Въведение на обличителното богословие“, които днес са най-ранния запазен ръкопис от Левски.

През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя условие да се покалугери, за да бъде изпратен в Русия да се учи. Според спомените на неговия братовчед Васил Караиванов нито Левски, нито вуйчо му са споменавали за обучение в Русия, а за първи път това се появява в книгата на Стоян Заимов.

На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен за такъв с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“ под мантията на йеромонах Кирил Рилски. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово.

Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861, когато взема решение да се посвети на революционната борба.

ЧЕСТВАНЕ НА ГИБЕЛТА

145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски ще бъде отбелязана тази вечер в родния му град Карлово с възпоменателна церемония.

Събитията по повод годишнината ще започнат в Ловеч със заря-проверка и гражданско поклонение.

По повод годишнината от гибелта на Васил Левски в храма „Света Троица“ ще бъде отслужена панихида. Тържествената заря-проверка пред паметника на Апостола ще започне от 18.30 ч.

Във военния  ритуал по поднасяне на венци и цветя пред най-големия монумент на Левски у нас ще участват военнослужещи от Центъра за начална подготовка в Плевен и Представителния духов оркестър на Сухопътните войски.

Заради гражданското поклонение за времето от 12.00 до 21.00 ч. ще бъде затворена за движение за автомобили  ул. „Мадара“.

С военен ритуал във Велико Търново днес ще бъде отбелязана 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.

В центъра на честването ще бъдат децата от клуб „Млад възрожденец“. Пред паметника на Васил Левски те ще представят от 11 часа литературно-музикалната композиция „Поклон, Апостоле“.

Слово за 145-тата годишнина от обесването на националния герой ще произнесе Васил Василев – председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“.

В музеите „Затвор“ и „Възраждане и Учредително събрание“ могат да бъдат видени лични вещи на Левски, двата печата на Българския революционен комитет и дяконския орар на Апостола.

Ритуали по полагане на цветя в знак на признателност към Васил Левски ще се състоят в няколко града на страната.

 

Коментари