О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
*Стихотворението на Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски“
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
На 18 февруари 1873г. българското освободително движение е „обезглавено”. Най-известният и най-почитаният радетел на българската свобода Васил Левски е обесен в София.
Той е основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Известен е и като Апостолът на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България .
Той пътувал по страната и създал тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт.
Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.
Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.
Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият).
РАННИ ГОДИНИ НА ЛЕВСКИ
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.
Баща му Иван Кунчев (1808/1809 – 1851), преселник в Карлово от село Кочмаларе (днес Отец Паисиево), е буден и просветен среден занаятчия, занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Запада материално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на неговия съдружник.
Майка му Гина Василева Караиванова-Кунчева (вероятно 1810 – 1878) е преселник заедно със семейството си от Сопот. Баща ѝ – Васил, е бил златар.
Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (1845).
Продължава учението си във взаимно училище в Карлово (1846 – 1849) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът.
През 1851 г. след дълго боледуване умира баща му, както и по-малката му сестра Мария. Тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи абаджилък.
От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, който обещава да изучи сестриника си.
През 1852 – 1854 живее в местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене при Райно Попович и богослужение, пее в местния църковен хор.
През 1855 г., заедно с вуйчо си, напуска Карлово и отиват в Стара Загора. Там учи две години в класното училище (1855 – 1856), същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов.
През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“ (основано е от Найден Геров през 1850). От това време са неговите записки „Въведение на обличителното богословие“, които днес са най-ранния запазен ръкопис от Левски.
През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя условие да се покалугери, за да бъде изпратен в Русия да се учи. Според спомените на неговия братовчед Васил Караиванов нито Левски, нито вуйчо му са споменавали за обучение в Русия, а за първи път това се появява в книгата на Стоян Заимов.
На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен за такъв с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“ под мантията на йеромонах Кирил Рилски. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861, когато взема решение да се посвети на революционната борба.
ЧЕСТВАНЕ НА ГИБЕЛТА
145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски ще бъде отбелязана тази вечер в родния му град Карлово с възпоменателна церемония.
Събитията по повод годишнината ще започнат в Ловеч със заря-проверка и гражданско поклонение.
По повод годишнината от гибелта на Васил Левски в храма „Света Троица“ ще бъде отслужена панихида. Тържествената заря-проверка пред паметника на Апостола ще започне от 18.30 ч.
Във военния ритуал по поднасяне на венци и цветя пред най-големия монумент на Левски у нас ще участват военнослужещи от Центъра за начална подготовка в Плевен и Представителния духов оркестър на Сухопътните войски.
Заради гражданското поклонение за времето от 12.00 до 21.00 ч. ще бъде затворена за движение за автомобили ул. „Мадара“.
С военен ритуал във Велико Търново днес ще бъде отбелязана 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.
В центъра на честването ще бъдат децата от клуб „Млад възрожденец“. Пред паметника на Васил Левски те ще представят от 11 часа литературно-музикалната композиция „Поклон, Апостоле“.
Слово за 145-тата годишнина от обесването на националния герой ще произнесе Васил Василев – председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“.
В музеите „Затвор“ и „Възраждане и Учредително събрание“ могат да бъдат видени лични вещи на Левски, двата печата на Българския революционен комитет и дяконския орар на Апостола.
Ритуали по полагане на цветя в знак на признателност към Васил Левски ще се състоят в няколко града на страната.
