Днес отбелязваме 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Съединението на България е фактът за обединението на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година. То беше организирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се състоя след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 година, подкрепен от българския княз Александър Първи. Тази дата е от значение в историята на България, тъй като народът ни отхвърли несправедливостта, наложена през юни 1878 година от Великите сили. Берлинският договор причини значителен удар върху постигнатата с труд свобода. Този неправеден и престъпен акт беше началото на много катастрофи на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните от 1912 и 1913 година и въвличането на балканските държави в Първата световна война са само част от големите конфликти, които се основават на решенията на Берлинския конгрес, разделящи един народ с дълга история и култура.
Съединението определи бъдещето на България за много векове напред. То беше предвидено от редица важни събития, които предшестваха – от българското Възраждане, през десетилетия борба за независима българска църква, през вековете борба за съхранение на езика, традициите и обичаите на българите, през борбата за национално освобождение, през десетките въстания и Априлското въстание, което предшества Руско-Турската освободителна война.
Съединението беше началото на много други исторически събития, като Илинденско – Преображенското въстание, обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година и Балканската война от 1912-1913 година. Всички тези събития имаха за цел обединяването на българите, техното присъединяване към майка България. Съединението показа на великите сили, че трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение.
Защото Берлинският договор предопредели развитието в региона, което провокираше конфликти и войни. Политическите неадекватни решения доведоха до разделението на България и следващите три войни в региона – Сръбско-Българската през 1885 година, Балканската и Междусъюзническата война през 1913 година. След Съединението България се укрепи политически, икономически и духовно. Нейният глас стана по-силен и влиянието й на европейската история се увеличи. България стана място, което привличаше българите, останали под чуждо владичество, и им предложи възможност за освобождение. Въпреки че не успяхме да използваме тази възможност, съединението направи България икономически и културно силен фактор на континента.
Уроците на Съединението са важни и днес. Българският народ успя да постигне съединението, защото той го искаше и го наложи на политиците. Дядо Вазов правилно подчертава, че Съединението беше една от най-лесните революции, защото това беше победено в сърцата на хората.
Един от големите поуки от Съединението е, че политиците на онзи период бяха на равнището на своя народ. Въпреки различията си, те се обединиха в името на важна национална цел – обединението на България, съединението на двата разделени региона.
