Шенгенското пространство е едно от основните постижения на европейския проект. Началото му беше поставено през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от ЕС – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург – и постепенно се разшири, за да се превърне в най-голямата зона за свободно пътуване в света.
Шенген е името на малко село в Люксембург на границата с Германия и Франция, в което през 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение, а през 1990 г. – Шенгенската конвенция.
За държавите, които са част от пространство без граничен контрол по вътрешните граници, това означава, че:
- не извършват проверки по вътрешните си граници, освен в случай на конкретна заплаха
- осъществяват хармонизиран контрол по външните си граници въз основа на ясно определени критерии
Държавите, кандидатки за членство в Шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона. Румъния и България, които се присъединяват към ЕС през 2007, все още подобряват контрола по границата до необходимите нива.
България в Шенген
Всъщност оставането ни извън Шенген и Еврозоната е най-големият ни провал, както за политиците и администрацията, така и за цялото българско общество. И този провал имаше дългосрочни негативни последици за страната ни.
Още през 2011 г. Европейската комисия потвърди в докладите за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички изисквания, за да бъдат изцяло част от Шенгенското пространство. И Комисията активно подкрепяше този процес. Но 13 години по-късно, цели три правителства на Бойко Борисов не успяха да направят така, че страната ни да влезе в зоната за свободно движение, въпреки широко прокламираното и твърде съмнително политическо влияние на ГЕРБ в ЕНП.
Няма как да не споменем, че Хърватия, която влезе в Европейски съюз шест години след България, успя да свърши добре вътрешната работа със сигурността, службите, теча на информация и особено в областта на качественото и ефективно правосъдие и успя да влезе и Шенген и в еврозоната преди нас.
Пробив по казуса направи чак тази година правителството на акад. Николай Денков, благодарение на което, от 31 март България е член на Шенгенското пространство по въздух и вода. То някак си успя да убеди западните ни партньори, че можем да се справим с проблемите. Но настъпилата след падането на правителството на Николай Денков политическа криза, като че ли пак обезвери западните ни съюзници в нашите собствени сили.
Предстои най-важното – да ни приемат и по суша, но дали това ще се случи, ще разберем на 10 октомври, когато Съветът на ЕС, под натиска на Румъния, ще обсъди приложението на Шенгенското законодателство от България и Румъния.
За съжаление, вместо да впрегне всички сили в разкрилия се шанс, нашата политическа класа излъчва тревожни и разнопосочни сигнали. Например, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изненадащо направи вече няколко изказвания в посока на това, че ако не управлява ГЕРБ, не сме достойни да влезем в Шенген:
„Имам голям опит във вкарването на България в чакалнята на еврозоната и знам как работи нашето семейство. Винаги съм гледал на Европа като на семейство, но в това семейство всеки има своята задача. България свърши ли своята задача през последните 4 години? Категорично не. С какви очи да застана пред австрийския канцлер и да кажа, че през последните години шенгенската външна граница се пази добре?“, попита риторично Борисов преди две седмици.
Изключително важно е да се разбере от всички български политици, че европейските ни партньори наблюдават много внимателно изявленията на основните партийни сили у нас и това влияе в една или друга посока на решенията им. Крайно време е национално отговорните политици, които не обичат Русия повече от България, да започнат да говорят в един глас по основните външнополитически проблеми на страната като еврозоната и Шенген. Само по този начин те могат да бъдат полезни на избирателите си и да допринесат с думи и действия страната ни да получи мястото, което заслужава в европейското семейство.
