Начало България 112 години от смъртта на Дамян Груев

112 години от смъртта на Дамян Груев

216
Сподели
Дамян Груев

Днес, 23 декември, се навършват 112 години от героичната смърт на един от най-великите български революционери – Дамян Груев.

Дамян (Даме) Йованов Груев е деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е през 1871 година в село Смилево, Битолско. Основно образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия.

Той определя и датата на избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След неуспеха на въстанието не напуска Македония и продължава участието си в живота на ВМОРО. През лятото на 1906 г. с малка чета обхожда различните й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада убит в завързалата се престрелка. Сръбския вестник “Мали журнал” в момент на всенародна печал във всички български краища, до които достига тъжната вест за гибелта на Даме пише следното: “Съжаляваме само, че той не е загинал от наша ръка”.

На 2 януари 1907 г. Иван Вазов пише стихотворението ”Дамяну Груеву”. Поводът е трагичната гибел на войводата на 23 декември предната година в Малешевската планина. В един от дванадесетте куплета на това стихотворение Народният поет възкликва: „О, Македонио, ти губиш своя Левски, най-верния си син, най-силния си меч…” Само в тези два стиха сякаш е казано всичко за личността, която преора до дъно душата на македонския българин и хвърли в нея семето на идеала за свобода. Семето, което така стремително избуя, че превърна Организацията, създадена по внушение на този човек, в мит, реално присъстващ в живота и съзнанието на целия народ и съкровено прегърнат като негова неотменна същност. Тук има нещо свръхестествено, свръхреално, свръхнечовешко.

При едно пребиваване в София след първата си обиколка из Македония, Груев пожелава да се срещне с д-р Константин Стоилов, тогава министър-председател. Когато Груев влиза в двора, д-р К. Стоилов го съглежда от прозореца и казал на окръжаващите го в стаята: ”Едно дете дохожда при мен…” След половин час разговор д-р Стоилов се сбогува с Груев и влизайки при другарите си, извиква: ”Един велик човек току-що излезе от къщи…”

Десетина години по-късно, в края на 1904 г., идвайки в София, за да закрепи малко поразклатеното си здраве, той е издебнат от кореспондента на руския вестник „Новое время” Кирилов, който го интервюира. Това интервю излиза и в софийския в.”Ден” на 16 януари 1905 г. Освен проблемите, които създава сръбската и гръцката пропаганда в Македония, Груев разкрива категорично и националното си чувство: ”Българите в Македония се държат по-лоялно, отколкото гърците и сърбите, може би затова, защото нашите там са болшинство и ние чувстваме солидна нравствена почва под краката си… В градовете, паланките, в големите села числото на съзнателните българи е твърде голямо…”

„Даме е титан на българския дух в Македония, връх, в подножието, на който духовни пигмеи на сила се мъчат да прекрояват образа му по свой образ и подобие!“, написа преди години Иван Николов, журналист, публицист и главен редактор на списание България-Македония.

Коментари