Сред шофьоите има немалко хора, които приемат за чиста монета дадени твърдения, докато останалите ги считат за празни приказки. Къде е истината и къде е лъжата, се опитва да обяси изданието AutoRambler, цитирано от Automedia.
Кросоувърите и всъдеходите се обръщат лесно
Това мнение е широко разпространено, като дори се посочват примери. Един от тях е Ford Explorer, който след преминаването на гуми Firestone се оказа въвлечен в сервизна акция заради голям брой инциденти, при които имаше и много загинали.
Скандална история имаше и около теста на Jeep Grand Cherokee (WK2), който бе проведен от изданието Teknikens Varld. Изводът от него беше, че всъдеходът е почти толкова опасен колкото преобръщането на Mercedes-Benz A-Class при подобно изпитания през 1997 г. Нещо повече – експерните препоръчаха в никакъв случай да не купува Grand Cherokee.
Противниците на SUV-моделите посочват като аргумент и тестове, проведени от Националната агенция за безопасност на движението в САЩ, която обяви за „потенциално опасни” автомобили като Cadillac Escalade и Chevrolet Tahoe. В интерес на истината обаче, редица кросоувъри се справят отлично с лосовия тест, като сред тях са Volvo XC90 и Volkswagen Touareg.
Корейските автомобили са евтини и некачествени
Корените на това твърдение са още в 90-те години на миналия век, когато в Европа (б.р. – в тоа число и на българския пазар) попаднаха модели на Hyundai, Kia, Daewoo и SsangYong. Факт е, че като надеждност те отстъпваха значително на германските и японските автомобили от същия период.
Нещата обаче се промениха кардинално и автомобилите от Корея вече успешно си съперничат с японските брандове, като дори ги превъзхождат в някои случаи. Една от най-важните роли за това изигра и изборът на екип. Например, Петер Шрайер промени напълно дизайна на марката Kia, което доведе до направата на забележителни автомобили. Последния от тях е фастбекът Stinger.
Ергономиката и управляемостта на корейските автомобили също се промени в положителна посока, като заслуги за това има друго голямо име – Алфред Бирман, който преди да заработи за концерна Hyundai-Kia, беше начело на BMW M GmbH. Всичко тов, разбира се, се отрази и на цените на „корейците”.
Японските коли се произвеждат в Япония
Закупуването на японска кола не означава автоматично, че тя е произведена в родината си. Както и емблемата на Ford не прави всеки модел на марката „американец”. Продукцията на японските марки се сглобява в цял свят, като в зависимост от региона автомобилите може да се различават кардинално един от друг.
Ярък пример за това за модели като пикапът и всъдеходът Tundra, както и седанът Avalon, които изцяло са насочени към пазара в САЩ, където се и произвеждат. Те нямат нищо общо с автомобилите с десен волан за Япония. Впрочем, същото важи и за Ford, чието европейско подразделение поне допреди години правеше коренно различни коли от тези в Щатите.
Всички хибриди са бавни
Светът на автомобилите с хибридно задвижване не свършва с Toyota Prius, той е много по-разнообразен и предлага всякакви машини. Някои от тях направо „слагат в джоба си” традиционни много бързи модели с двигатели с вътрешно горене.
Такава е „светата троица на хиперколите”. В нея влизат Porsche 918 Spyder (двигател с вътрешно горене с 616 к.с. и два електромотора с общо 283 к.с.), който дълго време беше най-бързият автомобил на „Нюрбургринг”, Ferrari LaFerrari (963 к.с.) и McLaren P1 ( 916 л.с.). Внимание заслужава и Honda/Acura NSX, чийто силов агрегат генерира 581 к.с. и оставя за себе си дори спортния байк Honda CBR1000RR Fireblade.
Задвижването 4х4 винаги помага на мокра настилка
Да, ще помогне, но само в определени ситуации. Мнозина обаче считат, че наличието на AWD решава всички проблеми. И съответно в един момент се сблъскват със суровата реалност, от която става ясно, че липсата на опит и навици при шофирането може да има тежки последствия.
Задвижването на четирите колела е голям помощник, но само при адвекватни и грамотни действия от страна на водача. Той поволява на шофьора да се чувства по уверен в някои ситуации, но понякога това се превръща в усещане за всемогъщие на пътя. А преминаването на границата е много лесно и когато помощта от електрониката и трансмисията приключи, идва ред на физическите закони. Те обикновено водят до излизане от траекторията на движение.
Като цяло проблемът не е в механиката, а в главата на водача. Който не вярва, нека влезе в YouTube, където има клипове, в които се виждат всъдеходни машини, преобръщащи се не само на мокър, но и на сух асфалт. Така че техниката може да е перфектна, но ако акълът на шофьора не си е на мястото, спасение няма.
Новата кола винаги по-добра от старата
Тук спор не би трябвало да има, тъй като новият продукт си е нов, докато при стария почти винаги се появяват проблеми. Само че и тук въпросът може да предизвика дискусии. На първо място, важно е как се поддържа даден автомобил, тъй като има коли само на няколко месеца, които вече са сериозно увредени, както и такива на 20 години, които са в идеално състояние.
На второ място – при купуването на кола от автосалона, клиентът винаги плаща повече, защото може да си купи същия модел с малък пробег и в отлично състояние. Този автомобил е загубил малко от стойността си, но още е в гаранция.
И трето – не всички нови коли могат да се похвалят, че нямат никакви проблеми. Някои от тях дори „боледуват” още от раждането си, като сред тези тези болести се срещат дори проблеми с основни агрегати. При това става дума за модели на именити производители.
Премиум-моделите са по-качествени от бюджетните
Производителите на премиум-автомобили активно превземат всяка възможна ниша на пазара, като пускат дори нетипични за марката си модели. Те навлизат в сегменти, в които се сражават компактни коли, а това понякога води до спад на качеството.
Това, например, засяга качеството на материалите, използвани за интериора, както и някои дефекти на лаковото покритие. В същото време производителите на по-масови и по-евтини автомобили не стоят на едно място и предлагат продукти, които правят впечатление с вниманието към детайлите, добрата изработка и качествените материали.
LED-фаровете винаги светят по-добре от халогените
Светодиодите са последен писък на модаса, като изместват старите хологени. Това би трябвало да одначава, че са по-добри. Със сигурност е така при сложната матрична опткика, която свети надалеч и може, например, да премества лъча така, че да не заслепява идващия насреща водач.
При по-простите светодиоди обаче нещата са различни и понякога LED-фаровете светят дори по-зле от халогените. Това се отнася най-вече да по-евтините модели, при които лъчът осветява добре пространството напред, но не и пред самата кола. Все пак, не може на се отчете, че LED-овете имат сериозно приемущество, тъй тато спектърът им е по-близък до този на дневната светлина. Това кара шофьора да се напряга по-малко и съответно прави пътуването по-безопасно.
Маслото на автоматика не трябва да се сменя
Над този мит може спокойно да се посмеем, но е факт, че има шофьори, които продължават да вярват в него. Специалните течности не могат да живеят вечно, без значение дали става дума за масло в двигателя, спирачната течност или маслото в автоматичната скоростна кутия. Лъжа е, че течността е така направена, че да изкара колкото самия автомобил. Който не вярва, нека провери указания да използване на скоростните кутии ZF и Aisin, написани от двата производителя.
Ако някой го мързи, да прочете, ето какво е написано в сайта zf.com: „ZF Services recommends changing the transmission oil after 80 000 to 120 000 kilometers or eight years to prevent premature wear“ (Сервизът на ZF препоръчва смяна на масло на скоростна кутия след между 80 000 и 120 000 км пробег или след 8 години, за да се предотврати износването). От Aisin на свой ред препоръчат да се следи състояните на маслото, като то трябва да се сменя дори след 20 000 км пробег, ако е потъмняло.
Като цяло интервалът зависи до голяма степен от условията на експлоатация. Ако колата се кара в градски условия, то смяната може да се наложи дори на 30 000-40 000 км. Тя е задължителна не само за стандартни автоматични скоростни кутии, но и за вариаторите.
Двигателят V6 не може да е по-мощен от V8
При отделните производители обикновено нещата обикновено са такива – модификациите с 8-цилиндрови мотори са по-силни от тези с 6 цилиндъра. Например, топ-версията Mercedes-AMG E 63 S 4Matic разчита на би-турбо V8 двигател с мощност 571-612 к.с. В същото време обаче Ford предлага своя суперкола GT с 3,5-литров V6 с 647 к.с., които не са по силите на много V8 мотори.
В историята има редица случаи, при които „шестаците” доминират. Например, в началото на 80-те години автомобили като Buick Grand National и GNX, GMC Typhoon и Syclone, а също така Ford Mustang SVO и различни Chrysler/Dodge, оборудвани с 6-цилиндрови мотори направо издухват от пътя моделите с атмосферни V8.
