В петък вечер, 13 ноември 2015 г., Париж бе разтърсен от серия координирани терористични атаки – шест нападения, извършени едновременно от осем атентатори самоубийци. Градът на светлината потъна в мрак.
Ударите бяха нанесени в концертната зала „Батаклан“, по време на концерт на американската рок група Eagles of Death Metal, край кафенета и ресторанти в центъра на града, както и в близост до „Стад дьо Франс“, където се играеше приятелски мач между Франция и Германия в присъствието на президента Франсоа Оланд.
Тази нощ 130 души загинаха, а над 350 бяха ранени. Отговорност за атаките пое терористичната групировка „Ислямска държава“.
Хроника на ужаса
Първите съобщения за взривове край „Стад дьо Франс“ и стрелба в центъра на Париж дойдоха малко преди полунощ, припомня БТА. Малко по-късно бе потвърдено, че в „Батаклан“ са взети заложници.
Над 100 души бяха екзекутирани в залата, след като терористите откриха огън по публиката, крещейки „Аллах акбар“. Операцията на специалните части приключи с щурм и освобождаване на оцелелите, а двама от нападателите бяха убити на място.
Едновременно с това терористи стреляха по посетители в заведения в източен Париж — на улиците „Шарон“, „Алибер“, „Ла Фонтен о Роа“ и булевард „Волтер“.
Денят след атаките
На 14 ноември Франция осъмна под извънредно положение. Президентът Франсоа Оланд нарече случилото се „акт на война, извършен от Ислямска държава“. Премиерът Манюел Валс заяви: „Франция е във война и ще удари врага си, за да го унищожи.“
Сред жертвите беше и 37-годишният Себастиан Проази, българин с двойно гражданство.
Поколението „Батаклан“
Атентатите поразиха младите, космополитни хора на Париж — онези, които пият вино по терасите и слушат музика на живо. Франция ги нарече „поколението Батаклан“ — символ на откритост и свобода, на любов към живота.
В следващите дни парижани излязоха по улиците, палеха свещи, носеха цветя и продължаваха да се събират в кафенетата. Хаштагове като #JeSuisEnTerrasse („В кафето съм“) и #TousAuBistrot („Всички на бара“) се превърнаха в знаци на нова форма на съпротива — да живееш въпреки страха.
Барът „Ла Бон Биер“, в който загинаха петима души, бе първият, който отвори отново. „Искаме да покажем, че сме по-силни от тях“, каза управителката Одри Били.
Памет и думи без омраза
Сред множеството лични истории, разтърсили света, бе тази на журналиста Антоан Лейрис, загубил съпругата си Елен в „Батаклан“. Три дни след трагедията той написа във „Фейсбук“:
„На 13 ноември вие отнехте живота на любовта ми. Но няма да получите омразата ми.“
Думите му се превърнаха в книга – „Няма да получите омразата ми“, символ на човешко достойнство и сила след ужаса.
Никога няма да забравим
Тази нощ Париж бе ударен в сърцето си. Но от пепелта на страха израсна решимостта да се живее, да се обича, да се вярва в свободата.
13 ноември 2015 г. – денят, в който Франция плака, но не се предаде.
