Днес се навършват 10 години от атентатите на летището и в метрото в Брюксел, взели 32 жертви и оставили стотици ранени. Събитието, нанесло трайни следи в обществената памет, ще бъде отбелязано с официална церемония, човешка верига на съпричастие и концерт на детски хор.
На 22 март 2016 г. в 7.58 ч. избухна първата бомба на атентатори самоубийци на летище „Завентем“, последвана от втора експлозия в 9.11 ч. на метростанция „Малбек“ в района на институциите на ЕС. Отговорност за атентатите пое терористичната групировка „Ислямска държава“.
Десет години по-късно оцелелите терористи са осъдени, групировката е сломена, а оживелите жертви продължават да се възстановяват. В последния месец местните медии представиха поредица от репортажи с някои от най-пряко засегнатите и те разказаха своите истории.
Карен Нортшилд е една от оцелелите от атентата на летището. Бивш спортист и човек с желязна воля, днес тя е жива, но остава инвалид завинаги. Разказва, че първоначално лекарите не й дават никаква надежда за живот. По пътя към болницата сърцето й спира четири пъти. Остава в болничното легло в продължение на три години, претърпява 67 операции. Лечението й не е приключило и днес й трябват патерици, специални обувки и постоянна терапия, за да може да стои на крака. Болките не са отминали, споменът не е избледнял.
Кристиан Дьолез е машинистът в метровлака, взривен от терористите. Допреди дни никога не бе давал интервю. Сега казва, че все още страда от безсъние и чувството за вина не му дава покой. Моята отговорност са сигурността на пътниците и на влака, а в този ден не ги осигурих, въздиша тежко Кристиан. Най-болезнените му спомени са от безкрайния звън на мобилните телефони на жертвите, разкъсани на парчета на метри от него в първия вагон на метровлака, и черната пепел, изпълнила въздуха. Мислил съм за самоубийство, но трябваше да се върна на работа, съпругата ми беше тогава на палиативни грижи и ми трябваха пари, добавя той. Казва, че повече не може да общува с хора, излиза от дома си много рядко и основно, за да си купи храна. Помня всичко, като че ли беше вчера, тази страница за мен никога няма да се затвори, добавя Кристиан.
В последвалите години белгийските власти набелязаха около 50 мерки, за да могат да реагират по-добре в подобни случаи и най-вече, за да ги избегнат. Медиите отчитат, че само няколко от тези мерки наистина са били предприети. Една от първите стъпки в дните след атентатите бе изпращането на военни патрули по улиците. По-късно военните бяха върнати в казармите, но от утре ще бъдат пак на улицата заради новата заплаха след последните събития в Иран.
Така кръгът се затваря – опасността от атентати на „Ислямска държава“, свързани с т. нар. Арабска пролет, започнала през 2011 г. и довела до свалянето на няколко режима в Близкия изток (Сирия) и Северна Африка (Либия, Тунис, Египет), сега е заменена от заплахата от терористични удари заради събитията, свързани с опитите за промяна на режима в Техеран. Разликата е, че докато преди 10 години Белгия бе от първите, които започнаха да нанасят ударите в Либия, довели до убийството на Муамар Кадафи, днес се въздържа от участие в действията на САЩ и Израел срещу иранските аятоласи. Времето ще покаже дали са извлечени подходящите поуки от историята и дали опасността от нов терористичен удар ще бъде избегната. За някои, изглежда, то няма да бъде достатъчно, за да може дълбоките рани от терора да заздравеят.
Източник БТА
