Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в България през 2024 г. ще бъде 3.1 процента, което е с 0.1 процент повече от необходимия критерий от 3.0%, за да покрием изискванията за влизане в еврозоната.
В пролетната икономическа прогноза за България ЕК отчита очакване БВП на страната да се увеличи до 1.9 процента и да достигне с процент повече през следващата година.
Очакванията са бюджетният дефицит да бъде съответно 2.8 и 2.9 процента през 2024 и съответно – 2025 година. Държавният дълг се очаква да нарасне до 24.6% от БВП.
Еврокомисията отчита, че основните причини за инфлацията у нас са цените на енергоносителите и тези на храните. Като очакванията са спадът на цените на външните пазари да окажат влияние върху намаляването на инфлацията у нас.
По-рано днес НСИ оповести, че месечната инфлация в страната е -0.3%, а годишната инфлация е 2.4%.
Инфлацията от началото на годината (април 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0.7%, а средногодишната инфлация за периода май 2023 – април 2024 г. спрямо периода май 2022 – април 2023 г. е 5.7%.
Вчера управителят на БНБ Димитър Радев прогнозира, че все още има възможност страната ни да се присъедини към еврозоната през 2025 година.
Според него страната се нуждае от ясно установена и устойчива проевропейска политическа конструкция и посочи четири цели, които трябва да бъдат постигнати.
Първата е възстановяването на политическите контакти по темата на най-високо равнище. Втората – връщане на пътя на фискалната консолидация. Третата – приемане най-бързо на Закона за въвеждане на еврото.
Димитър Радев: България възможно най-скоро трябва да се присъедини към еврозоната, губим милиарди
Четвъртата – ускоряване на работата по оставащите условия и техническа подготовка, които са най-вече от компетентността на правителството, защото БНБ и банковият сектор ще бъдат готови преди края на настоящата година.
„Ако този сценарий се материализира възможно най-скоро след предстоящите избори, шансовете ни да се присъединим към еврозоната през 2025 година остават силни и напълно реалистични“, каза още управителят на БНБ.
В същото време Еврокомисията отчита по-добър растеж, от прогнозирания в еврозоната.
В прогнозата на Европейската комисия от пролетта се предвижда растеж на БВП през 2024 г. от 1,0 % в ЕС и 0,8 %.
През 2025 г. се очаква растежът на БВП да се ускори до 1,6 % в ЕС и до 1,4 % в еврозоната.
Очаква се инфлацията по Хармонизираните индекси на потребителските цени (ХИПЦ) в ЕС да намалее от 6,4 % през 2023 г. на 2,7 % през 2024 г. и на 2,2 % през 2025 г. В еврозоната се очаква тя да се забави от 5,4 % през 2023 г. на 2,5 % през 2024 г. и на 2,1 % през 2025 г.
Според предварителната експресна оценка на Евростат през първото тримесечие на 2024 г. БВП е нараснал с 0,3 % както в ЕС, така и в еврозоната.
Тази експанзия, наблюдавана в повечето държави членки, бележи края на продължителния период на икономическа стагнация, който започна през последното тримесечие на 2022 г.
Очаква се растежът на икономическата активност през тази и следващата година да бъде обусловен в голяма степен от устойчивото нарастване на частното потребление, като продължаващото нарастване на реалните заплати и на заетостта поддържа нарастването на реалните разполагаеми доходи.
Голямата склонност към спестяване обаче все още възпира отчасти частното потребление.
За разлика от тях растежът на инвестициите намалява. В резултат на отрицателния цикъл на жилищното строителство се очаква слаб ръст на инвестициите.
Инфлацията по ХИПЦ в еврозоната продължи рязко да спада от отчетената през октомври 2022 г. върхова стойност от 10,6 % (на годишна база). През април тази година се очаква да е достигнала най-ниското си равнище от 2,4 % за последните две години.
Средната заплата за страната достигна 2300 лв. Ето кои са най-скъпоплатените професии
Като започва от по-ниско от очакваното равнище през първите месеци на тази година, инфлацията се очаква да продължи да намалява и да достигне прогнозната си цел малко по-рано през 2025 г. от предвиденото в зимната междинна прогноза.
Дезинфлацията ще се дължи главно на неенергийните стоки и храните, докато енергийната инфлация се повишава, а инфлацията при услугите намалява само постепенно, успоредно с умерен натиск върху заплатите. Очаква се инфлацията в ЕС като цяло да следва сходна тенденция, въпреки че ще остане малко по-висока.
Въпреки забавянето на икономическата активност икономиката на ЕС създаде над два милиона работни места през 2023 г., като през последното тримесечие на годината равнищата на активност и заетост на хората на възраст 20—64 години достигнаха нови рекордно високи стойности съответно от 80,1 % и 75,5 %.
