Няколко часа, след като стана ясно, че САЩ налагат санкции на двете най-големи руски енергийни компании – държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“, властите в България все още не са дали отговор на въпроса как това ще се отрази на рафинерията в Бургас. Преди две седмици управляващите дадоха знак, че подготвят терена за продажбата на руската компания у нас, но за момента не е ясно дали те са били подготвени за този ход на САЩ.
Това, което е ясно към момента, е, че в съобщението на американското финансово министерство
не са споменати задграничните дружества на „Лукойл“,
но санкциите ще се прилагат и върху всички задгранични бизнеси, в които руската компания има над 50% собственост. В това число, изглежда, попада и българският бизнес на „Лукойл“. „Лукойл Нефтохим Бургас“ е дружество, собственост на швейцарската компания Litasco SA.
По-рано днес от „Демократична България“ поискаха още днес на заседанието на Комисията по енергетика спешно да бъдат изслушани министрите на енергетиката, на икономиката и на финансите, както и представител на БНБ във връзка с решението на САЩ да наложат санкции на руските петролни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“.
Трябва да се изяснят икономическите последици за България и да се предотвратят рисковете, посочи съпредседателят на „Да, България“ и народен представител от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
„Сигналът, който дойде снощи от САЩ, е изключително сериозен. „Лукойл“ е част от стратегическата инфраструктура на страната. Изключително опасно, ако той рязко попадне под санкции. Ние трябва бързо да знаем какво трябва да се предприеме, за да може да няма и криза на пазара на горива и България да посрещне адекватно тази възможност.
Трябва да се каже, че колкото по-бързо „Лукойл“ се освободи от рафинерията в Бургас, толкова по-добре, защото това е част от руското влияние, но в никакъв случай тя не трябва да попада в ръцете на българската мафия, тъй като това всъщност ще бъде още по-зле за страната ни от настоящата ситуация“.
Основна цел на българската държава е намиране на „нормален чужд инвеститор“, каза Мирчев
„Трябва българската държава, българският парламент, да се отнесе изключително сериозно, много бързо да се съдейства рафинерията да попадне в ръцете на нормален чужд инвеститор, по възможност западен, за да може да не зависим от кефа на Путин за това какво той прави срещу Украйна и от това да страдат българските потребители, защото риска е много голям. България ползва основно горива от рафинерията. Рафинерията е много ключова и рязко поставяне на такива санкции е с потенциал да влиза на пазара на горива в България“.
Според бившия министър на икономиката Лидия Шулева санкциите могат да доведат до спиране на танкерите, които доставят руски суров петрол за бургаската рафинерия. Това би наложило преориентиране на вноса към други пазари – основно от държави в Европейския съюз, Близкия изток или други региони, които не са обект на санкции, коментира тя пред bTV.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) нееднократно е констатирала, че „Лукойл“ доминира на българския петролен пазар, което прави ситуацията още по-чувствителна.
Според икономиста Петър Ганев санкциите могат да ускорят търсенето на дългосрочно решение за собствеността и управлението на рафинерията – включително възможност държавата да поеме контрол или да се търси нов инвеститор.
Темата за данъчния принос на „Лукойл“ отново излиза на дневен ред – през годините компанията е била критикувана, че не реализира значителни печалби в България и съответно не внася достатъчно корпоративни данъци.
Въпреки това, приносът ѝ чрез осигуровки, ДДС, акцизи и доходни данъци остава съществен, особено предвид хилядите работни места, които осигурява, отбеляза Ганев.
Лидия Шулева коментира още, че санкциите срещу „Роснефт“ засягат и други енергийни проекти, включително транзита на руски газ през България по т.нар. „Балкански поток“. Това може да има отражение не само за страната, но и за региона, особено в контекста на засиленото напрежение между Вашингтон и Москва.
Цените на петрола се повишиха с над 3 на сто в азиатската търговия днес, след като САЩ наложиха санкции на руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“. Фючърсите на петрола сорт „Брент“, който е референтен за Европа, поскъпнаха с 1,94 долара или 3,1 на сто до 64,53 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол нараснаха с 1,89 долара или 3,2 на сто до 60,39 долара.
