Вниманието на икономистите и инвеститорите в САЩ ще бъде приковано през следващите два дни – днес започва двудневната сесия на Управлението за федералния резерв (УФР) на Съединените щати, на която ще бъде взето решение относно основните лихвени проценти, като се очаква това да бъде централното събитие за фондовите пазари през седмицата.
Решението за основните лихвени проценти е централната тема, но заседанието носи и политически нюанс заради опитите на президента Доналд Тръмп да окаже влияние върху състава на институцията. Очакванията са за понижение на лихвите с четвърт пункт, като мотивите са свързани със забавянето на пазара на труда и растящите трудности за домакинствата.
В същото време високата инфлация и различията сред управителите поставят под съмнение единодушието на решението.
Важността на това заседание идва от факта, че решението за лихвите, което обикновено е основна тема, е само една от многото неизвестни. До вчера не беше ясно и кои участници ще бъдат на срещата. Очаква се управителят на УФР Лиса Кук да присъства, след като апелативният съд не застана на страната на президента Доналд Тръмп в опитите му да я отстрани от длъжност.
Възможно е в заседанието да участва също Стивън Майрън, назначен за икономически съветник в Белия дом, който е номиниран да заеме свободно място в Управителния съвет на УФР. Той получи одобрение от Сената в последен момент. По време на изслушването си в Сената той заяви, че „не е имало значително увеличение на общото ниво на цените след въвеждането на митата“ от американското правителство, въпреки мнението на повечето икономисти.
В неделния ден президентът Тръмп отново опита да убеди апелативния съд, че има основание да освободи Кук, позовавайки се на обвинения за ипотечни измами.
Миналата седмица той поиска от Вашингтонския апелативен съд временно спиране на решението от предходна инстанция от 9 септември, което забранява да уволни Кук, докато делото продължава.
Реалността, която Тръмп опитва да избегне: Безработицата в САЩ се увеличава, а заетостта – спада
Американската икономика е в състояние на несигурност. Наемането на служители значително се забавя, а инфлацията остава висока. Анализатори смятат, че основният въпрос за УФР е дали да обърне повече внимание на растящата безработица или трудностите на домакинствата, които се сблъскват с повишаващи се разходи за храни и основни стоки. Мандатът на институцията, предоставен от Конгреса, задължава централната банка да се стреми да поддържа стабилни цени и пълна заетост.
До момента президентът на УФР Джером Пауъл и други управители показват, че по-сериозно внимание получава слабото наемане на персонал. Именно затова мнозинството инвеститори очакват намаление на основния лихвен процент с четвърт пункт в сряда, до около 4,1 процента.
„Ако бъде предприет по-сериозен ход, реакцията на пазарите може да бъде двусмислена – радост от по-евтиното финансиране, но и тревога относно икономическото забавяне„, коментира инвестиционният стратег Юрген Молнар от „РобоМаркетс“ (RoboMarkets).
Според него най-добрият вариант за инвеститорите е постепенно понижение на лихвите в малки стъпки през следващите месеци.
След речта на председателя Пауъл отново ще има голям интерес. Пазарните участници ще търсят индикации за потенциално политическо влияние върху паричната политика.
Президентът Тръмп от месеци настоява за бързо намаляване на лихвените проценти и се стреми да промени състава на управителния съвет в своя полза.
Според експерти, подобно влияние върху независимостта на УФР би могло да разруши стабилността на глобалната финансова система. Засега обаче натискът от Белия дом не е оказал негативно въздействие върху пазарите, които продължават да достигат рекорди.
Майрън и Мишел Бауман могат да се противопоставят на намалението с четвърт пункт в полза на по-сериозно намаление от половин пункт. Също така, можем да станем свидетели на допълнителни гласове против от страна на ръководителите на регионални банки, които могат да се противопоставят на всякакво намаление.
Бет Хамак, президент на клона на УФР в Кливланд, както и Джефри Шмид, президент на УФР в Канзас Сити, изразиха опасения, че инфлацията надвишава целта на УФР от 2 процента вече над четири години и остава нагоре.
Ако някой от тях гласува против намалението, това ще бъде първият случай на несъгласие по всяка посока при решение на УФР от 2019 година насам.
„Такава степен на разделение е необичайна, но и обстоятелствата изискват особен подход“, отбеляза Дейвид Андолфато, професор по икономика в Университета в Маями. „Това е ситуация, която централните банки обикновено избягват: смес от инфлационен натиск и слабости на трудовия пазар.“
През последните месеци наемането на персонал значително се забави –
работодателите съкратиха 13 000 работни места през юни, а през август добавиха само 22 000. Последният доклад от Министерството на труда показа, че през годината до март компаниите са създали значително по-малко работни места от очакваното.
Междувременно, през август инфлацията леко се увеличи и е над целевото ниво на УФР от 2 процента. Според индекса на потребителските цени основната инфлация, без да се включват храните и енергията, е нараснала с 3,1 процента в сравнение с предходната година.
Тъй като инфлацията остава висока, е възможно УФР да подхожда предпазливо при бъдещи намаления на лихвите, което вероятно ще разочарова Белия дом.
„При критични моменти различията в мненията са нормални“, добави Илън Мийд, професор по икономика в университета Дюк.
Несигурността в американската икономика поставя УФР в деликатна позиция между необходимостта от стимулиране на заетостта и задължението да държи цените под контрол. Възможното разделение в гласуването и натискът от Белия дом могат да поставят под въпрос независимостта на централната банка – ключов фактор за стабилността на финансовите пазари. Експертите предупреждават, че прекалено бързо или политически мотивирано намаляване на лихвите би могло да предизвика смесени реакции и дори да навреди на доверието в американската и глобалната икономика.
По материали на БТА
