В дните след новината, че директорът на полицията в Русе Николай Кожухаров е пребит и откаран в болница, медиите и институциите заляха обществото с противоречиви версии. Според първата – той бил излязъл на фитнес в 5 сутринта със съпругата и детето си. После се оказа, че случката е станала около полунощ, и че по-вероятно е семейството да се е връщало от празненство след употреба на алкохол. В един момент се твърдеше, че той сам е спрял четирима младежи, в друг – че е бил нападнат на пътя заедно със съседа си Георги Димитров. Нескопосаните лъжи само засилиха съмненията, че истината се прикрива.
Камерите и скритите доказателства
Според общинският съветник Деница Иванова, Русе разполага с над 1600 камери, но и до днес обществото не е видяло нито един запис.
Родителите на задържаните твърдят, че едно от момчетата е заснело целия инцидент с телефона си. Устройството е иззето от полицията, но записът не е представен. Те настояват както този клип, така и камерите от района да бъдат публично оповестени.
Имало ли е провокация?
Семействата на задържаните момчета твърдят, че боят е провокиран от съседа на полицейския шеф – Георги Димитров, който застанал пред автомобила на младежите и не им позволил да тръгнат.
„Жените на двамата мъже ги замеряха с домати. Искаме да знаем защо съседът на шефа на полицията не е задържан“, казват родителите.
Те подчертават, че още на място момчетата са били проверени за алкохол и наркотици – пробите им са били отрицателни.
Свидетелствата на Кирил Гочев – шофьорът на колата
19-годишният Кирил Гочев, който е управлявал автомобила, твърди, че първият удар е дошъл от страна на Кожухаров и съседа му:
„Започнаха да ми се карат как карам. Извиних се и казах, че не искам проблеми. Единият тръгна да ме удря през прозореца. Оттам започна боят. Аз отвърнах. Карах с не повече от 40 км/ч. Съседът застана пред колата и ме принуди да спра. Не знаех, че Кожухаров е полицай – той се представи чак след инцидента. Бях изблъскан и ударих главата си. Ударих го с ръка, но с крака не съм посягал.“
Въпросите без отговор
Седмица след побоя ключови факти остават неясни:
- Кой е бил реалният провокатор – четиримата младежи или възрастните мъже?
- Мъжете сами ли са били, или с жените си децата си?
- Защо, ако Кожухаров е бил в критично състояние, не е постъпил веднага в болница, а с часове закъснение?
- Направени ли са проби за алкохол на съседа Георги Димитров и защо за тях няма информация?
- Защо момчетата не са задържани още вечерта, когато на мястото пристигат две патрулки?
- Защо доказателства като записите от камерите и телефона на едното момче не се оповестяват?
Политически реакции и институционално усукване
-
Председателят на Продължаваме Промяната Асен Василев коментира, че не е нормално осмокласници да пребиват шефа на полицията, нито за осмокласниците, нито за шефа на полицията. По думите му това показва пълен разпад на цялата система на правораздаване в страната. Това показва неспособност на полицията да защити даже себе си, камо ли да може да защити гражданите.
-
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов говори уклончиво и прехвърли вината върху „младежката агресия“ и омаловажи, случая, като го нарече „битов инцидент“.
Защо делото трябва да се прехвърли в София
Един от най-важните въпроси, които обществото поставя, е защо разследването остава в Русе. В града Кожухаров е не просто полицейски началник, а дългогодишна фигура с влияние в институциите и местния елит. Това поражда основателни съмнения за зависимост на разследващи, прокурори и съдии. В малък град като Русе натискът върху магистратите е несравнимо по-лесен за упражняване, а възможностите за „корекция“ на доказателства – много по-големи.
Съществува риск видеозаписите от общинските камери да бъдат укрити или манипулирани, кръвните проби да бъдат „загубени“ или изместени, а свидетели да се окажат подложени на натиск. В столицата, където институциите са по-независими и където случаят би бил под вниманието на националните медии и гражданското общество, възможността за подобни манипулации значително намалява.
Прехвърлянето на делото в София не е каприз, а гаранция за обективност и прозрачност. Ако държавата наистина иска да възстанови доверието на хората, това е първата и най-наложителна стъпка.
Прокуратурата и МВР все още не са представили ясна хронология на събитията. Случаят с пребития полицейски началник в Русе се превърна в изпитание за цялата държава. Неспособността на институциите да дадат ясни отговори, укриването на записи и противоречивите версии пораждат усещането за прикриване, а не за правосъдие. Въпросът остава: ще научат ли българите истината – или тя ще бъде заровена дълбоко в полицейските чекмеджета на Русе?
