След повече от месец ходене по мъките, вчера, най-накрая, беше избран председател на 51-то Народно събрание и това е представителят на „БСП –Обединена левица“ доц. д-р Наталия Киселова. До изборът ѝ се стигна след много компромиси и от страна на спечелилите изборите ГЕРБ-СДС, и от страна на вторите – ПП–ДБ.
Всъщност, никой не беше особено щастлив от развръзката, освен БСП. Бойко Борисов почти избяга от парламента и пресконференцията на ГЕРБ след вчерашното заседание беше водена от Росен Желязков, който видимо не изглеждаше доволен и беше крайно лаконичен и уклончив по всички въпроси.
Не бяха доволни и ИТН, чийто кандидат Силви Кирилов загуби надпреварата с Киселова, и „Възраждане“, които не са доволни от нищо по принцип.
Въпреки това, новината за избора на доц. д-р Наталия Киселова е по скоро добра за българския народ. Вече имаме шеф на парламента и той не е пенсиониран уролог с неясни политически възгледи, а сравнително млад, модерен и енергичен човек, специалист по конституционно право, който от години е търсен коментатор по всички медии.
Това което не знаем обаче, е какво е отношението на Киселова към влизането на страната ни в еврозонта. Тя никога не е правила изказвания по темата, но досега не се е забелязало да е сред ревностните й защитници. Тъй като еврозоната е изключително важна за България и във финансов, и в политически план, от нея се очаква в скоро време да разкрие своята позиция, още повече, че при евентуални нови предсрочни избори, Киселова е един от потенциалните кандидати за служебен премиер.
В крайна сметка дали новият шеф на парламента е „ЗА“ или „ПРОТИВ“ влизането ни в еврозоната ще бъде онзи индикатор, който ще определи дали политиците в 51-то Народно събрание са проевропейски или проруски настроени и кои преобладават.
Проблематичното при нея е, че идва от средите на партия (БСП), макар и от гражданската й квота, която с половин уста признава че влизането в еврозоната е добро и важно за България, но непрекъснато прави уговорки то да се случи някой друг път в далечното бъдеще, като по този начин се дистанцира в някаква степен от европейското бъдеще на страната ни.
Подобна двусмислена позиция има и президента Румен Радев, който се изказва твърде завоалирано за еврозоната. Дори преди няколко дни, по време на церемонията по встъпване в длъжност на Любомир Каримански като член на УС на БНБ, той не спомена и дума за приемане на еврото, а няколко пъти отчетливо натърти за ревностно пазене на лева.
„Вече в продължение на 20 години вие работите така, че българският лев да бъде стабилен и силен, нашият бизнес да се чувства спокоен, нашите инвеститори да се чувстват уверени, дори в такава сложна вътрешнополитическа обстановка“, посочи държавният глава в своето слово.
Още по-интересно е да се отбележи, че първото нещо което Киселова направи, след като беше избрана за председател на парламента, бе да се срещне именно с президента Радев. Двамата са разговаряли в президентската институция по нейна инициатива.
Така че очакваме с интерес позицията на Киселова по въпроса за влизането ни в еврозоната. То е от изключителна важност за българските граждани, тъй като оставането ни извън нея ни носи милиарди лева икономически загуби всяка година. Освен това, в момента сме отговорили практически на всички критерии и има явна политическа воля да бъдем приети. С приемането на еврото ще завърши окончателно интеграцията ни в Европейския съюз и ще я направи невъзвратима. И точно по тази причина всички проруски партии хвърлят всевъзможни усилия това да не се случи. А БСП, партията на Киселова, в най-добрия случай стои някъде по средата на този процес. В този смисъл, ролята на Киселова ще бъде от изключителна важност. Дано тя самата да си дава сметка пред каква отговорност е изправена.
