Актуализираната стратегия за национална сигурност – един от ключовите документи, определящи насоките на външната политика на страната, както и развитието на различни сектори в сигурността – икономическа, отбранителна, финансова, социална и т.н., изтича през новата 2025 година.
Това, което би трябвало да се случи през следващата година е създаването на изцяло нов документ, който да отразява рискове и заплахи, които в изтичащата стратегия не са отразени.
На фона на войната в Украйна Актуализираната стратегия за национална сигурност, не стои адекватно. В нея Русия се споменава един единствен път и то е във връзка с активното участие на България като парламентьор и партньор на НАТО и ЕС в отношенията с Русия.
Русия е спомената единствено в контекста на анексирането на Крим, но не и по отношение на нахлуването в Украйна. В стратегията не е отразено и това, че Руската федерация едностранно определи България като вражеска страна.
В този смисъл стратегията ни за национална сигурност трябва да бъде преосмислена напълно.
Очевидно е, че в геополитически аспект светът търпи прекрояване, като разделителната линия минава точно през Балканите. В Румъния се изгражда най-голямата база на НАТО в Европа, като досегашната – тази в Рамщайн, Германия, няма да е вече най-голямата. Това на практика означава изнасяне на значителен арсенал и военна мощ до границите на страната ни на фона на изострените отношения между Русия и Европа.
В този смисъл новата стратегия за национална сигурност трябва да наблегне на сигурността в Черноморския регион и във възможностите за близко и интензивно сътрудничество със съседните НАТО-вски държави.
На следващо място стратегията трябва да наблегне на модернизацията на въоръжените сили и подсилване на отбранителните способности на армията. Ако се проучи опитът от войната в Украйна, а и конфликтите в Близкия изток трябва да се вземе предвид, че въоръжените сили наблягат на високотехнологичните решения, в които човешкият фактор остава на по-заден план.
Това означава залагането на проекти за придобиване (а защо не и производството) на дистанционно управляеми системи (дронове), както по въздух, но също така – суша и вода. От изключителна важност е и придобиването на противоракетни системи.
Вероятно най-сериозният проблем за армията ни е сериозният недостиг на военнослужещи и неатрактивност на военната професия, стратегията трябва да заложи на намирането на механизми за запълване на назетите бройки. Години наред това се правеше чрез повишаване на заплащането и социалните придобивки на военнослужещите, което обаче се оказва, че не е достатъчно.
През годините спорадично се прокрадват и подхвърляния за връщане на нещатната войска или по-популярна като казарма, която да бъде задължителна за всички българи над 18-годишна възраст.
Очевидно има политици, за които няма проблем децата да бъдат обучавани как да се бият с идеята един ден да отидат на бойното поле, но една далновидна стратегия трябва да наблегне на това как да бъде избегнат военен конфликт.
Затова решението е най-вече в засилване на сътрудничеството на страната ни в рамките на НАТО.
Нещо, на което трябва да бъде наблегнато в новата стратегия за национална сигурност е създаване на отбранителни способности в областта на киберсигурността и дезинформацията. Все по-сериозна се очертава тенденцията за провеждане на информационни операции в киберпространството и воденето на т.нар. когнитивна война.
Става въпрос за възможността за противодействие на пропагандистки наративи и изкривяване на фактите и реалността от политици и влиятелни личности в социалните мрежи.
Всичко това изисква създаване на единен център за противодействие на дезинформацията в национален план, който да интегрира отговорните за сигурността в страната институции и неправителствения сектор – технологични компании и доброволчески организации в областта на проверката на факти, както и интегриране на разработени вече инструменти за онлайн засичане на дезинформационни кампании.
Една нова стратегия за национална сигурност обаче трябва да бъде изготвена от редовно правителство, след което да мине проверката през Народното събрание, но също така да бъде дискутирана и във формат Консултативен съвет за национална сигурност при президента. Около такъв стратегически документ трябва да има широк консенсус и той трябва да определя освен националните политики, но и да задава рамката на един национален идеал, равноотдалечен от исторически мотивирания патриотизъм и амбициите за реставрация на отминали епохи.
