Коалицията ГЕРБ-ДПС се стреми да убеди хората, че България не може да се управлява без тях. И също толкова фатално – хората да повярват, че в България не може да съществуват проевропейски сили, които да са свободни от корупция.
Ситуацията в Софийския общински съвет, изборът на конституционни съдии, „скандалите“ около имотите на Асен Василев и Даниел Лорер и заплахите за протести на зърнопроизводители и градски транспорт са най-важните сюжети от началото на годината. Всеки от тях не е отделено драматичен, а някои дори може и да са измислени. Взети като цяло, обаче, те съставят едно фоново ръмжене, което представлява проблем за проевропейските, либерално-демократични формации в страната.
Освен тези сюжети, протекциите за градските „Альоши“ и атаките срещу ангажиментите на България в НАТО (чрез медийни и парламентарни засади срещу военния министър Тагарев) ясно показват обща посока – да се демонстрира, че в България не може да има политически сили, които да са проевропейско насочени и в същото време да бъдат свободни от корупция. Неразделима част от тази реалност са и популистичните усилия да се засили идеята, че без малко корупция не може.
Съветът в София
Саботажът от страна на ГЕРБ на управлението на София и новия кмет Терзиев има само една причина – отмъщение за тежката загуба на местните избори. Решението на Борисов да номинира Антон Хекимян, безизпятно, беше фактор в тази загуба. За да се замъгли този неуспех, сега се бойкотира цялостното управление на града с неясни и неизпълними изисквания. Например, „формална коалиция“ в общинския съвет не може да има, защото коалициите укрепват правителството в парламентите. София има кмет, на когото не му е нужно одобрение от мнозинството в съвета.
Ако ГЕРБ наистина искат политиките им да бъдат приети, просто трябва да позволят на съвета да работи – тогава лесно ще постигнат общи позиции по много въпроси. ПП-ДБ вече дори оттеглиха Борис Бонев като свой представител, но все пак е нормално тяхната по-голяма група да има председател. ПП-ДБ и „Спаси София“ имат около два пъти повече представители от ГЕРБ в общината, както и голямото мнозинство от районни кметове: в такава ситуация е неприлично да се говори за ротация, както в парламента.
Тактиката на ГЕРБ в софийския съвет е част от общата им стратегия на национално ниво – да убедят хората, че България не може да се управлява без тях. Това е резултатът от последните парламентарни избори, но има и друго звучене, което ГЕРБ продължават да поддържат. А именно, че страната не може да бъде управлявана без малко (или повече) корупция. Налице са списъци на партийни лидери, които са били обвинени в корупционни действия. Но тези списъци са лицемерно, не представят реалността. Това, което вече се чува от много телевизионни глави в българските студия, е открита, целенасочена манипулация.
Новите конституционни съдии
Изборът на Десислава Атанасова за КС е обаче проблематичен, тъй като нейната партия все още не се е отърсила от корупционната си репутация. КС не е място за пенсиониране на неуспели или станали неудобни политици.
С участието си във властта, ГЕРБ трябваше да покаже, че са се учили от миналото и че ще правят опити да действат по нов, различен начин. Изборът на Десислава Атанасова не предава такова послание, а точно обратното: всичко ни е наред, приемайте ни такива, каквито сме! Това послание (с право) ядоса мнозина. Част от избора й изглежда беше и с цел да се „натрие носа“ на ПП-ДБ. Но все пак те успяха да изпратят съобщението, че избират кандидатите си базирано на независимост и професионализъм, а не на принос в партийното строителство. Важно е този послание да се чува все повече по отношение на избора на регулаторни органи.
В изслушванията на кандидатите неприятно впечатление направи опозицията им срещу индивидуалната конституционна жалба. Това е разпространена теза във висшата магистратура, но изглежда абсурдно при това сегашно количество на съдии, които решават средно по 1,5 дела годишно. Не необяснимо прозвуча и аргументът на съдия Белазелков, че КС ще стане национален съд по правата на човека. Правата на човека са един от основните елементи на конституционализма, разделението на властите и правовата държава.
„Апартаментгейт 2“
ПП-ДБ трябва да бъдат внимателни в комуникацията си по корупционни внушения спрямо тях. Идеята зад подобни „скандали“ е да се покаже, че всички се увличат в хапката с мед, сами да си осигурят. Предизвикателствата като това, че Василев и Лорер са като Цветанов – и в двете сгради, например, имало вграден асансьор – се развиват и не е ясно дали ПП-ДБ правят максималното, за да им се противопоставят. Настоящият скандал изглежда нарочно поставен и детайлите стават неясни, докато внушенията остават. Това работи в подкрепа на пропагандната теза, че в България без малко поне корупция не може.
Протести без граници
Протестите на зърнопроизводители, транспортни работници и др. са легитимни в много случаи. Но зад повечето от тези протести може да се проявят и геополитически интереси, свързани с Украйна, ЕС и членството на България в еврозоната.
Ако бюджетът се изчерпа с неочаквани разходи, ако се вдигнат цените чрез забрана за внос от Украйна или други държави, тогава България рискува да види еврозоната в светло скверно. Протестната геополитическа игра трябва внимателно да се разгледа и интересите да се различат от реалните нужди на тези прояви. Всички партии, които желаят истинска интеграция на България в еврозоната, трябва сериозно да се отнесат към този проблем.
***
Към 2024 г. Бай Ганьо ще има повод за опит да убие Алеко. Отношенията между тези двама герои са асиметрични. Алеко не може без Бай Ганьо или поне не иска да го убива. От своя страна, Бай Ганьо дори по свой начин обича Алеко: макар и на известно отстояние, той много време начинава да го опишва, образова и възвисява. Бай Ганьо не е толкова сентиментален и често убива Алеко дори физически. В историята си той показва, че може да съществува без Алеко, което има трагични последици за България.
Но с годините Бай Ганьо се усъвършенства и става по-перфиден. Съвременният му вариант насочва усилията си предимно към медиите и пропагандата и внушава, че Алеко не съществува в миналото и не може да съществува в настоящето.
Този коментар на Даниел Смилов е публикуван в Дойче Веле.
