„Шпигел“: Германските производители на автомобили влязоха в опасна конспирация

Срещата се състоя във Волфсбург. Пристигнали представители на концерните „Даймлер“, „БМВ“, „Ауди“ и „Порше“. Така с колегите от „Фолксваген“ се срещнаха шефовете на отделите за двигатели, т.е. мениджърите, отговарящи за използването на всички двигатели в техните предприятия. По принцип всички те са конкуренти, особно ако става дума за стремеж в превъзходство в техниката. А къде по-добре производителите на автомобили могат да покажат най-доброто от себе си, освен в двигалетя, сърцето на колата?

Само че тяхната работна среща по двигателите представлява по своята същност една от тези картелни групи, в които немските производители на автомобили от десетилетия изключват конкуренцията – поне в някои сфери. Тази общност беше част от света в сянка, в който концерните тайно се договарят помежду си., докато в същото време техните босове в светлината на прожекторите превъзнасят благотворното влияние на конкуренцията. „Шпигел“ разобличи този картел преди година (SPIEGEL 30/2017).

Европейската комисия и Федералната антикартелна служба проведоха разследване по въпроса за нарушаване на правилата на конкуренцията с изкривяване на данните. Досега ставаше дума за това, че автомобилните концерни се договаряха помежду си за очистване на отработените газове в автомобили с дизелови двигатели, особено за размера на резервоарите AdBlue, които са важни за минимизирането на азотните оксиди.

Сега пазителите на конкуренцията се натъкнаха на още един скандал н областта на опазване на околната среда, показващ немските производители на автомобили в нелицеприятна светлина. Става дума за възможна договорка, в резултат на която „Даймлер“, „БМВ“, „Порше“, „Ауди“ и „Форксваген“ са изложили на излишен риск здравето на милиони хора. Но този път в центъра на вниманието се оказа не дизеловият двигател. Сега става дума за бензиновите мотори и фините прахови частици (ФПЧ) , които те изхвърлят в атмосферата.

Този случай убедително доказва: аферата с дизеловите двигатели не е била случайна. Организирана с общите усилия борба с екологичните норми представлява, съдейки по всичко, част от производствената култура на автомобилнити концерни.

Фините прашинки в Европа са една от основните опасности за здравето и причиняват замърсяване на околната среда. Те водят до възпаление на лигавиците, на дихателните пътища, повишават риска от поява на тромбоза, сърдечни заболявания и рак на белите дробове. Фините прахови частици преди всичко се „произвеждат“ от отоплителните инсталации, промишлеността и автомобилите. Според едно изследване на Федералната служба за опазване на околната среда през 2015 г. 41 500 души в Германия са починали преждевременно, защото са били подложени на интензивно въздействие на фините прахови частици, навиращи се във въздуха.

При автомобилите прахоулавящите филтри могат да намалят изхвърлянето на ФПЧ. Дизеловите модели още в началото на това хилядолетие са снабдени с такива филтри. От 2014 г. те са стандартно оборудване на дизеловите автомобили. Но в продължение на много години концерните „Даймлер“, „БМВ“, „Порше“, „Ауди“ и „Фолксваген“ искаха да избегнат тяхното използване при автомобили с бензинови двигатели. За това мениджърите от концерните са се договаряли по време на многобройни срещ на тяхната работна общност.

За първи път тази конспирация на ръководителите на отделите за двигатели е била договорена на тяхното съвещание на 18 май 2009 г. във Волфсбург. Според протокола от заседанието експертите от петте автомобилни концерна са приели „следните решения“:“Използването на прахоулавящите филтри при бензиновите двигатели следва задължително да се избягва“. И по-нататък:“Ръководителите на отделите за двигатели поддържат съвместен подход по този въпрос“.

Мениджърите от концерните следвали проста стратегия: те искали максимално да се отлага приемането на строги норми за бензиновите двигатели и с минимални усилия да съблюдават либералните норми, допускащи при бензиновите двигатели изхвърлянето на ФПЧ, десетократно превишаващи случващото се при дизеловите двигатели.

Дали конспрацията за неприемане на прахоулавящи филтри е нарушение на правилата за конкуренция или други норми, предстои да бъде изяснено от съответните служби. Но във всеки случай това е бил заговор срещу защитата на околната среда и здравето на хората.

Ако бяха снабдили преди няколко години бензиновите двигатели с прахоулавящи филтри, автомобилните концерни вече отдавна биха могли значително да намалят изхвърлянето на вредните за човешкото здраве ФПЧ. Ако те наистина са придавали значение на заявяваните от тях цели, то те просто биха били задължени да го направят.

Тъй като не липсват словесни уверения в привързаност към принципите за опазване на околната среда от страна на автомобилните босове, в архивите огат да бъдат открити колкото искате цитати , потвърждаващи това.Дългогодишният шеф на „БМВ“ Норберт Райнхарт е обещавал:“По отношение на екологичността ние искаме да заемем челни позиции“. Тогавашният шеф на „Форксваген“ Мартин Винтеркорн е казал:“През 2018 г. ние искаме да станем най-екологичният производител на автомобили“.Шефът на концерна „Даймлер“ Дитер Цетше е заявявал:“Нашите автомобили трябва да станат световни шампиони в екологичната надпревара.“

Челни позиции? Световни шампиони? На практика автомобилните концерни явно се стремят към точно противоположното. Те противодействат на опазването на околната среда и здравето на хората най-малкото що се отнася до борбата с ФПЧ. Мениджърите на петте водещи германски марки са се договорили съвместно да бойкотират новата екологична техника толкова дълго, колкото е възможно. По този начин те вероятно са искали да предотвратят ситуация, при която един от тях премисли и реши да използва мерки за защита на околната среда като конкурентно преимущество, снабдявайки своите модели с прахоулавящи филтри и така да привлече купувачите.

Възможно е такова поведение на автомобилните концерни да нарушава правилата за конкуренция. Но не по-малко осъдително е и това, че конспирацията по отношение на прахоулавящите филтри още повече подкопава доверието в германските производители на автомобили.

В настоящия момент Еврокомисията проверява протоколите от многочислени съвещания, огромно количество електронни писма и документи на петте концерна-заговорници по отношение на прахоулавящите филтри. „Шпигел“ получи възможността да се запознае с документи, въз основата на които на списанието се удаде да възстанови секретната борба на концерните срещу филтрите.

Обсъждането за приемане на прахоулавящите филтри започна през 2001 г. Тогава концернът „Пежо“ пусна в серийно производство първите дизелови автомобили с прахоулавящи филтри. Французите използваха това за реклама на своите модели. Политиците поискаха затягане на правилата за горни прагове на извърляните ФПЧ в момента, в който се появят технически възможности за намаляване на това изхвърляне. На 20 юни 2007 г. ЕС прие план за действия по намаляване изхвърлянето на отработени газове и ФПЧ, в които нормите за дизеловите бениновите двигатели бяха разделени. При дизеловите двигатели ФПЧ от 2009 г. трябваше да се намаляват по-бързо. Но още тогава беше предписано, че и бензиновите модели трябва съвсем малко по-късно да спазват същите пределно допустими норми за ФПЧ.

Федералната институция по опазване на околната среда установи при едно от своите изследвания, че праховите частици при съвременните бензинови двигатели са не по-малко опасни, от ФПЧ при дизеловите модели: „Няма причини за установяване на по-високи пределни норми при двигателите с директно впръскване, отколкото при дизеловите двигатели.“

Дискусия за това се е водела и в тесния кръг на петте немски автопроизводители – само че от друга гледна точка. Концерните искали да предотвратят поставянето на филтри на бензиновите двигатели. Трудовите и финансови разходи не съответстват на ползата от филтрите – това бил техният аргумент. При това подобни филтри, сочат данни на някои транспорти клубове, например VCD, струват едва между 40 и 140 евро.

След като ръководителите на отделите за двигатели на концерните „Даймлер“, „БМВ“, „Порше“, „Ауди“ и „Фолксваген“ през май 2009 г. стигнали до споразумение, намиращите се над тях в йерархията ръководители на отделите за развитие на тези концерни потвърдили стратегията на бойкот. На своята среща на 25 май 2009 г. те решават: „Ръководителите на отделите за развитие потвърждават, че е необходимо да се избягва такава мярка, изискваща високи разходи, като поставянето на прахоулавящи филтри.“

След това концерните направили още една крачка в тази посока. Автомениджърите се договорили да използват методика, която вече не веднъж ги оправдавала при заплаха от затягане на екологчнит норми: те решили да оказват натиск върх политическите решениь. За да не бъдат задължени да поставят филтри, било необходимо да постигнат това, че пределно допустимите норми за бензиновите двигатели колкото се може по-дълго да не бъдат провеждани в съответствие с по-строгите норми за дизеловите двигатели. Поради това ръководителите на отделите за развитие на концерните нареждат: „Залавяне…с политическо лобиране в Брюксел.“

Протокол от това заседания на автомобилната петорка илюстрира принципния подход на участвалите в заседанието мениджъри: лобиране вместо опазване на околната среда.

Обществената дискусия за опасностите от ФПЧ се засилваше преди всичко поради това, че бензиновите модели във все по-голям мащаб се снабдяваха с двигатели, в които горивото се впръсква под голямо налягане. Такива двигатели с директно впръскване притежават преимуществото, че при тях се намалява разхода на гориво и съответно изпускането на въглероден диоксид. Но в същото време те имат и недостатък – по-високо като количество изхвърляни ФПЧ. Тези части;ци са опасни преди всичко поради това, че лесно проникват в белите дробове.

Освен това в резултат на процеса на изгаряне горивото по тези частици се захващат други вредни вещества, например канцерогенният бензапирен – това установиха учени от изследователския институт Empa в Швейцария. По такъв начин „като с троянски кон в кръвта могат да попаднат течни и твърди химически отрови, възникващи при изгарянето на горивото“.

Автопроизводителите започнали да се безпокоят. Един от мениджърите на „Ауди“ отбелязал на 25 май 2010 г.:“Изхвърлянето н частици попадна в центъра на общественото внимание“. По-късно той си записал:“Вероятно екологичните обединения ще се нахвърлят след дизеловите мотори на бензиновите и ще поискат да наложат и при тях прахоуравящи филтри“.

От попадналите в ръцете на Еврокомисията документи е видно, че производителите на автомобили още през 2011 г. са разбрали: планираните от ЕС за екологичния стандарт Евро-6 нови норми за бензиновите модели практически не са изпълними без прахоулавящи филтри. Една от сътрудничките на концерна „Фолксваген“ обобщила по следния начин в електронно съобщение на 11 февруари 2011 г. резултатите от съответната дискусия с конкурентите:“От “Даймлер“ вчера ясно казаха , че затягането на нормите „може да бъде спазено само с прахоулавящи филтри за бензиновите двигатели“.

Още по-важна за автомобилопроизводителите стана необходимостта да предотвратят въвеждането на новите норми. Аргументът беше стария: използването на филтрли повишава разходите.

През декември 2011 г. дългогодишната лобистка дейност, поддържана и от други европейски производители на автомобили, постигна успех. Техническата комисия за автомобилите постанови, че колите, снабдени с бензинови двигатели с пряко впръскване, могат все още да не се съобразяват със затегнатите норми. Новите бензинови модели трябва да бъдат ориентирани едва след септември 2018 г. към тези показатели, кактвито са и при дизеловите. А до тогава на бензиновите двигатели се разрешава да изхвърлят във въздуха десет пъти повече ФПЧ, отколкото на дизеловите.

Когато 2018 г. беше назована като дата, в „Даймлер“, „БМВ“, „Порше“, „Ауди“ и „Фолксваген“ възникнало опасението, че някой от тях няма да се придържа към съгласувания между тях подход към проблема. Макар ръководителите на отделите за развитие и да уверявали на своите срещи, гласят протоколите, следното:“По-нататъшното открито сътрудничество между експертите на нашите фирми се потвърждава от ръководителите на отделите за развитие“. Но един от мениджърите на „Ауди“ написал на свой колега:“ Не изключваме опасността един от производителите все пак да отиде на поставяне на прахоулавящ филтър на бензиновите двигатели и да разгласи това в медиите“.

Това електронно съобщение хвърля светлина върху това какво мислят мениджърите в „Ауди“ за пазарната икономика: нейната основа, конкуренцията – това е „опасност“, която трябва да бъде сведена до минимум.

В продължение на много години вероятно това се е удавало на петорката от концерни „Даймлер“, „БМВ“, „Порше“, „Ауди“ и „Фолксваген“. Чак през 2016 г. „Даймлер“ в Европа оборудва един от своите модели от S-класа с бензинов двигател с прахоулавящ филтър.

Производители на автомобили се отказаха да коментират детайли от воденото разследване. От „Даймлер“ заявиха, че все още не е ясно ще започне ли Еврокомисията „официален процес. Ние заявихме за наличието у нас на важен свидетел и напълно сътрудничим с властите“.

На заседанията на Еврокомисията някои производители на автомобили излязоха с аргумента, че, видите ли, решенията на работните групи не са задължителни и че те са работили върху внедряването на прахоулавящи филтри. Освен това те всъщност тествали и други методи за спазване на нормите.

Но, съдейки по всичко, в това не са постигнали успех. Доколко бързо бензиновите модели се нуждаят от подобни филтри, беше потвърдено от екологичен тест, публикуван от Германският автомобилен клуб (ADAC) през август 2016 г. Клубът измери емисиите на ФПЧ от автомобилите, които са с бензинови двигатели с директно впръскване. Емисиите на тези модели значително превишаваха пределните норми, които се въвеждат от 2018 г. Изводът, направен от ADAC, беше:“Измерването показва също така, че производителите – за пореден път – максимално използват отсрочките в регламентирането и не използват най-новите техники да намаляване на вредните емисии“.

В тази посока явно концерните са се престарали. Дотолкова, че тяхната продължила години стратегия сега се обръща срещу тях самите.

От септември тази година влизат в сила новите правила за приемане и методи на тестване в ЕС. Автомобилите ще трябва да преминават през т. нар. Световен хармонизиран цикъл на проверка за леки коли (WLTP). Той предвижда не само по-точното измерване на емисиите на СО2. Заедно с това влиза в сила и нормата Евро-6, предписваща по-строга горна граница за ФПЧ. Моделите с бензинови двигатели могат при повечето случаи да я постигнат само при прилагане на прахоулавящ филтър. А предвид това, че немските автомобилопроизводители години наред бойкотират използването на този филтър, те явно се оказаха лошо подготвени за преструктурирането. Не е изключено те да са разчитали на още една отсрочка.

«Даймлер», «БМВ», «Порше», «Ауди» и «Фолксваген» сега не могат да продадат много свои модели, защото те нямат новия допуск. Например при „БМВ“ това са моделите Х5 и Х6, при „Порше“ – „Кайен“ и „Макан“. „Мерцедес-Бенц“ свали от производство вариантите CLA и GLA с бензинови двигатели. Особено силно нововъведението удари „Фолксваген“: дори при неговите най-важни модели, например „Пасат“, само някои варианти са достъпни с бензинови двигатели. „Фолксваген“ даже беше принуден да спре производството. В някои заводи конвейрите работят само по четири дена седмично.

Производителите се оплакват, че е невъзможно да се справят за такова кратко време с толкова тестове. Като че ли те не са знаели още преди години, че от първи септември ще бъдат въведени теста WLTP и по.строги пределни норми. Като че ли те не можеха още преди няколко години да снабдят своите модели с филтри.

Сега някои от тях не могат да си осигурят достатъчно количество прахоулавящи филтри. Има проблеми със снабдяването, цените растат, поради което доставчиците не могат да се справят с нарасналото търсене.

Мениджърите от „Фолксваген“ изхождат от факта, че концерните „Фолксваген“, „Ауди“ и „Порше“ ще загубят няколко милиарда от оборота. И е възможно към това да се прибави и глоба от Европейската комисия по конкуренцията, ако се потвърди, че петимата производители са нарушили с договорките помежду си правилата на конкуренцията.

От определена гледна точка борбата на немските производители на автомобили с прахоулавящите филтри може да послужи за добър урок. Той показва, че опитът да се заобиколи конкуренцията може н краткосрочен план и да даде някои предимства. Но много по-трудно ще бъде разплащането в крайна сметка.