Защо трябва да има правителство?
Първо, факторът „войната в Украйна“ не само че не намалява своето значение, но се и усилва, особено в контекста на теракта в Москва и неминуемата ескалация на конфронтацията на Русия със Запада след това. Независимо от истината, Путин ще използва трагедията за ескалация на репресиите и насилието, включително към Украйна и тоталната милитаризация на живота в страната. На него му трябва Отечествена война и наратива, че терористите и „нацистите“ от Украйна са в свещенна война срещу Русия.
ЕС и НАТО нямат никаква друга възможност освен да приемат предизвикателството и да преминат към военно-временна икономика и действително да се готвят за война, колкото по-скоро, толкова по-висока е вероятността война да бъде избегната.
Предстои мобилизация в Русия и официална употреба на термина „война“, което Конституцията на РФ свързва с мобилизация, а експертите с подготовка на мащабна атака в Украйна в следващите месеци за да се завоюва „победа“. Защото ресурсите на Путин за продължителна война се изчерпват.
Второ, най-голямата грешка на политиците, че не смеят да кажат истината на обществото за рисковете и заплахите от войната и от ескалацията на конфронтацията между Русия и съюзите в които членуваме. Пацифистката линия на проруските сили е повече приспивна песен, с елемент на сплашване и демобилизация на общественото мнение. От друга страна, нито ГЕРБ, нито ППДБ, нито ДПС не казват на обществото какви са следващите нива на риск и опасностите за България, които НАЛАГАТ смяна на поведението на политическия елит.
Трето, Реформите у нас са жизнено важно и то веднага, включително в съдебната система и службите, да не говорим медиите, защото това е имунната система на обществото. Не може по най-важното разследване напоследък Турски поток да има медии с претенции за национална значимост и покритие да я замитат. Да не говорим за системна заплаха – борбата с корупцията, защото най-важното в една мобилизация на ресурсите и обществото е съзнанието, че най-добрата подготовка е рязко да съкратиш зоните на стратегическа уязвимост – каналите по които „врагът“ може да те дестабилизира. От историята на войната в Украйна стана ясно, че най-голямата трудност на украинците е да затворят именно тези канали, включително корупцията, по които ресурсите не се превръщат в по-висока боеготовност. И те постигнаха значителни успехи. За нас е същото – каквито и средства да вложим в отбрана, развитие и готовност за противодействие, което е равностойно и на оцеляване на ценностите ни. Без да свием зоните на уязвимостта, която тече по канали на свързаност с руски проекти и бизнес, всичко друго ще остане всуе.
След законопроекта на Възраждане за излизането ни от НАТО, което е явна провокация, става неотменимо важно да се влезе в еврозоната за имаме окончателна котва на принадлежност към ЕС и НАТО. Вариантът на ГЕРБ и ДПС да се взаимодейства с ППДБ, но за сметка на изчистване на терена от наследството на проруските политики на правителствата на Борисов и служебните на Радев. В противен случай всякакви усилия на натоварените с политическа отговорност страни ще се превърнат в търкания, в скандали. Само пречистващата критика, и особено самокритиката, може да изчисти терена за мерки по усилване на резистентността ни като държавата – защото трябва да е ясно – става дума за оцеляването ни като държава, като цивилизационен избор, като ценности. Който иска да чака нов 9 ти септември, трябва да бъде назован като враг и изолиран. Военно време е.
Четърто, преминаването ни на военна нога изисква изключително ясни, презицни, и ресурсно разчетени мерки по реиндустриализация и укротяване на екстремните част от зелените политики – които ни правят отново по-уязвими.
И тук първата тема е въпросът за ресурсите – абсолютно престъпление е малки групи от хора да блокират проучването и добива на ресурси. Във военно време за това би трябвало да се търси наказателна отговорност. Както и на тези, които работят срещу отбранителните възможности на страната.
На фона на всичко гореизложеното се съгласете, че всякакви терзания на личностна основа и подчиняването на дневния ред на България на дневния ред на Борисов или Пеевски, пък и на който и да е друг политик, е просто гротеска. Но основата трябва да бъде здрава, а не пропита с корупция и зависимости.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на анализатора Илиян Василев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
