В момента на Бродуей се играят четири постановки на известния режисьор Алекс Тимбърс, съобщава Асошиейтед прес.
Петнадесет години назад младият театрален режисьор Алекс Тимбърс постигна вълнуващ успех: на 30 години той е имал две свои творби, които се изпълняват едновременно на Бродуей. С наближаването на 2026 г. Тимбърс е надминал собствения си рекорд – в момента на сцената са четири негови спектакъла.
Неговата последна творба – All Out: Comedy About Ambition, допълва успешните му заглавия „Бийтълджус“, „Точно навреме“ и „Мулен Руж! Мюзикълът“, който спечели наградата за най-добър мюзикъл през 2020 г., а Тимбърс получава и наградата „Тони“ за най-добър режисьор.
„Ако мисля за общото между тези постановки, бих казал, че основната им цел е да донесат радост“, споделя Алекс Тимбърс, който е на 47 години.
Други режисьори, които също имат четири едновременно представяни творби на Бродуей, са Джо Мантело и Кейси Николау през 2016 г., както и Сюзън Строман през 2001 г. Тревър Нън постига това два пъти – през 1988 и 1995 г. Обаче четирите заглавия на Тимбърс завършват днес с отпадането на „Бийтълджус“ от афиша на Бродуей, отбелязва Асошиейтед прес.
Една от отличителните черти на Тимбърс е, че той успешно преодолява границата между актьорите и зрителите, особено когато призракът от „Бийтълджус“ излиза на сцената в началото на спектакъла.
„Всички представления включват почти незабавен контакт с публиката“, казва Тимбърс. „Налице е усещането за прегръдка, че си част от събитието. Четвърта стена няма.“
Тимбърс имаше успешен сезон през 2010 г., когато две от неговите творби дебютираха на Бродуей: The Pee-wee Herman Show и Bloody Bloody Andrew Jackson, чийто сценарий също е негово дело. Първата съчетава таланта на покойния актьор Пол Рубенс с визуални комедийни елементи и 20 кукли. Втората е емоционален рок мюзикъл за 7-ия президент на САЩ, представен с тесни панталони и очна линия, съобщава Асошиейтед прес.
Алекс Тимбърс продължава работа по сценичната адаптация на „Роки“, опростената история за Питър Пан – Peter and the Starcatcher, а също така и по „Америка Утопия“ с фронтмена на „Токинг хедс” Дейвид Бърн. В мюзикъла Here Lies Love, диско историята за бившата първа дама на Филипините Имелда Маркос, той дава шанса на зрителите да танцуват заедно със звездите.
„Смятам, че има нещо по-шумно и по-анархично, с което определена публика жадува. Нещо инстинктивно, което носи радост“, споделя Тимбърс. „Мисля, че сега е моментът, когато поп културата и елитарното изкуство се пресичат, а хората искат да бъдат част от този процес.“
Тимбърс, който в момента работи по мюзикъла The Princess Bride, е убеден, че зрителите на Бродуей в бъдеще ще търсят подобни спектакли: нестандартни, малко рискови творби, които максимално разгърват талантите на звездите и предизвикват радост.
„Мисля, че младата аудитория, както и зрителите, които обикновено не посещават театър, не търсят задължително творби, спазващи конкретен жанр. Те искат неща, които да им донесат максимално забавление, емоции и свързаност“, казва режисьорът.
Тимбърс, който обръща внимание на историята на Бродуей, поглежда назад с надежда, вдъхновен от класическия мюзикъл Ziegfeld Follies от началото на 20-ти век или Hellzapoppin, изключително популярна продукция от 30-те години, която съчетава комедия, музика, клоунски номера, интеракция с публиката, възрастни теми и танци, за да отразява духа на времето с постоянна адаптация, отбелязва Асошиейтед прес.
„Искам да преследвам целта, която Hellzapoppin се опитваше да постигне преди 90 години и която донесе на публиката“, добавя Алекс Тимбърс.
