Начало Водещи Четири години от завръщането на талибаните: Афганистан е в хуманитарна и политическа...

Четири години от завръщането на талибаните: Афганистан е в хуманитарна и политическа криза

49
талибани Афганистан

Талибаните празнуват днес четири години от завръщането си на власт в Афганистан. Планирани са паради в няколко града, сред които и столицата Кабул, която бе превзета от талибаните на 15 август 2021 г.

Падането на Кабул преди четири години отбеляза завръщането на талибаните на власт в Афганистан. Страната продължава да се намира в дълбока хуманитарна криза, но бойците успяват да използват ситуацията в своя полза.

През август 2021 г. правителството в Кабул се срина и отстъпи властта на талибаните след изтеглянето на американските войски. Четири години по-късно групировката изглежда има железен контрол над страната — толкова стабилен, че някои държави, включително Германия, тихомълком изграждат връзки с де факто управлението в Кабул.

Русия стана първата страна, която официално призна талибаните в началото на юли 2025 г. „По този начин Русия пое ролята на САЩ в Афганистан, от която те доброволно се отказаха с изтеглянето на войските си преди четири години,“ смята Сардар Рахими, изследовател по международни отношения от Университета Иналко в Париж.

Китай също поддържа тесни икономически и политически връзки с режима на талибаните. Макар да не е признал официално правителството им, през януари 2024 г. президентът Си Дзинпин прие акредитивните писма на талибанския посланик с всички официални почести, предвидени от дипломатическия протокол. Китай се нуждае от Афганистан и неговите суровини за глобалния инфраструктурен проект „Един пояс, един път“.

„Западът трябва да се изправи пред реалността, че талибаните контролират всеки аспект на обществения живот в страната,“ казва Рахими пред DW. „Това е и основата за връзките между други държави и режима на талибаните.“

Депортирания и хуманитарна криза

След превземането на властта от талибаните Германия е организирала два полета за депортиране на афганистански граждани, общо 109 души, над половината от които са осъждани престъпници. За да бъдат депортирани, талибанските власти трябва да потвърдят гражданството на мигрантите чрез паспорт или друг пътен документ, което наложи интензивни преговори между германските официални лица и режима.

През юли 2025 г. германският външен министър Йохан Вадепфул потвърди, че съществува комуникация с талибаните на техническо ниво. Той уточни, че това е чисто практическа мярка, без политически или правни последици.

„Германското правителство трябва да общува с много режими, чиито възгледи и действия не одобряваме. Понякога интересите ни изискват контакт — всичко друго би било отказ от реалността,“ каза Вадепфул.

Правозащитни организации като Pro Asyl критикуват депортациите като „явно нарушение на международното право“, тъй като Европейската конвенция за правата на човека забранява връщане в страни, където съществува опасност от нечовешко отношение.

Вълни на експулсиране от Иран и Пакистан

Броят на депортираните от Европа бледнее пред масовите експулсирания от Иран и Пакистан. Според данни на UNHCR само през първите седем месеца на 2025 г. над 2,1 милиона афганистанци са били върнати от тези страни, половината насилствено.

Огромният приток на завръщащи се е сериозно предизвикателство за режима на талибаните, тъй като бившите мигранти се прибират без подслон, работа или доходи. Въпреки това кризата им позволява да засилят контрола си и да възприемат усилията на Запада за комуникация с Кабул като унизителни.

Катастрофа в областта на човешките права

Независими наблюдатели съобщават за системни нарушения на човешките права. Особено тежко е положението на жените, които се използват като „разменна монета“, твърди Шукра Баръкзай, бивша афганистанска дипломатка.

„Талибаните увеличават натиска върху жените с нови ограничения, за да легитимират властта си.“

От 2021 г. жените са практически изключени от обществения живот. 1,4 милиона момичета на възраст над 12 години вече не могат да посещават училище, а на младите жени е забранено да посещават гимназии и университети. Правозащитни организации съобщават за широкомащабно насилие, основано на пола, срещу жени и момичета.

Журналисти и критици на режима са обект на преследване. Според „Репортери без граници“ най-малко 12 журналисти са били убити през 2024 г., а талибаните редовно нападат медийни офиси, задържат служители и цензурират публикации. Афганистан заема 175-о място от 180 страни по свобода на медиите.

Половината от населението зависи от чужда помощ

Бедността е широко разпространена: близо 23 милиона души, половината от населението, ависят от чуждестранна помощ, според данни на Европейската комисия. Световната програма по прехраната на ООН отчита, че всеки четвърти афганистанец е изправен пред хранителна несигурност, а всяко трето дете е недохранено.

Хуманитарната криза се задълбочи след закриването на USAID от САЩ, което лиши три милиона души от медицинска грижа и доведе до затварянето на 420 клиники. Германия е предоставила 551 млн. евро помощ за Афганистан от 2021 г. насам, като талибаните нямат влияние върху финансираните проекти, които се управляват чрез Световната банка, агенции на ООН и НПО.

Източник: „Дойче Веле“

Още новини от деня – четете тук