Свети Павел е роден в град Солун през началото на IV век. От младост се включва в църковния клер и дори става секретар на светия архиепископ Александър (чества се на 30 август). След смъртта на Александър през 337 г. Павел е избран за новия архиепископ. Точно по това време се разпространява ереса на александрийския свещеник Арий, който учи, че Божият Син е създание, а не едно с Бог Отец.
Много християни, особено висши духовници, стават последователи на Арий. Църквата се изправя пред сериозно предизвикателство, защото много императори и високопоставени служители в империята подкрепят арианството. Такъв е случаят с Констанций II, синът на свети Константин Велики. Той започва да насърчава арианската ерес и се обявява в нея, което засяга Църквата значително.
Когато Павел е избран за архиепископ, Констанций е в Антиохия, но когато се връща в столицата, сваля Павел от трона и незаконно провъзгласява за архиепископ арианина Евсевий от Никомидия.
Свети Павел търси убежище в Рим, където се среща с още един изгнаник – свети Атанасий Велики, когото също са отстранили от александрийската църква. Западният император Констант се заема с проблема и защитава достойните архиепископи пред брат си Констанций. В крайна сметка те са възстановени, но скоро след това през 350 г. Констант умира, а Констанций изпраща архиепископ Павел в затвор в Армения, където арианите го нападат и удушават в храма по време на богослужение. Това става през 351 г.