На 26 април 1986 г. в 1:23 ч. се взривява четвърти реактор в съветската атомна електроцентрала „Чернобил“. Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, заедно с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 г. тя е сред 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. Чернобил остава една от най-големите трагедии в човешката история.
Последиците от експлозията за региона още по най-ранни данни: радиационно заразени са 19 руски области – почти 60 хил. кв. км, с население 2,6 млн. души. Тежко пострадали са 12 области в Украйна с площ 50 хил. кв. км, селища на 46,5 хил. кв. км от територията на Беларус. Почти 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.
Радиоактивните материали, разпространени в деня на аварията, като количество са равни на 500 атомни бомби, количество, 500 пъти по-голямо от измереното след падането на атомната бомба над Хирошима през 1945 г. Пожарите вилнеят повече от 10 дни и в околностите, а 90% от ядреното гориво на Чернобил се оказва изхвърлено в атмосферата.
Аварията в Чернобил оставя буквално пустиня след себе си на площ повече от 150 хил. кв. км околовръст на централата. Повечето жители на Припят научават за инцидента едва към обяд на 26 април, с престъпно закъснение са евакуирани близо 50 000 души, сред които е имало и огромен брой вече безвъзвратно поразени от радиацията деца.
Няма точен брой на жертвите, загинали вследствие на прекомерното излагане на радиация. Според различни източници те са от няколко хиляди до 100 хил. души. Стотици са приети в болници по спешност, в рамките на месец десетки от тях умират.
По последвали изчисления, на радиация от взрива на чернобилската АЕЦ са били изложени 8,4 млн. души – в Украйна, Беларус, в Русия, още в скандинавските държави и в цяла Източна Европа.
По данни на украинското социално министерство държавата осигурява социална подкрепа почти за 1 938 000 пострадали от катастрофата, сред които 207 600 участници в ликвидирането на последиците.
Отровните руини на четвърти блок на Чернобил са погребани под бетонен саркофаг, чиито устойчивост и сигурност като защита срещу ново разпръскване на радиация периодично биват поставяни под съмнение.
В Русия и до ден днешен има 11 действащи реактора от типа на чернобилския, макар през последните двадесетина години при тях да са направени много сериозни промени, целящи изключване на риска от повторение на бедствието. Това мнение се потвърждава и от международни експерти.
Кошмарни са последиците като генетичните мутации в района на Чернобил, те продължават да се констатират и днес. Засягат растения, животни, така и хора, родени след инцидента. Изгледът на мутациите предизвиква направо ужас дори и сред учените-изследователи с предполагаема много силна психика.
Радиоактивното замърсяване засяга тежко водата и почвата, има неестествени последици за бързината на растежа и размерите, както на дивите растения, така и домашните култури. Има невероятно зрелищно мутирали животни, тежки аномалии се проявяват и при хората.
Смъртоносните и осакатяващи ефекти от рак и аномалии при човешките същества още продължават да се проявяват и изчисляват.
И до ден днешен, повече от 3 десетилетия по-късно, радиацията в зоната, близо до останките от централата, въпреки саркофага е толкова висока, че според инструкциите, работещите по защитния саркофаг, не могат да престояват там повече от пет часа на ден за един месец, задължителни са 15 дни почивка с отдалеченост от мястото и процедури за детокс.
Украинските власти са категорични, че тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години.
Облакът от Чернобил не подминава и България, той е над страната ни точно на 1 май, показват късно отворени наши, а преди това и чужди архиви.
За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната е било повишено няколко хиляди пъти, сравнено с обичайните стойности преди 26 април, денят на радиационния взрив в атомната централа в Чернобил.
Българите обаче биват държани в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд. Не се прави нищо за осигуряване на чиста вода, поразените от радиационните дъждове зеленчуци не биват прибрани, не са унищожавани, купуването и консумацията им дори е била насърчавана – за „успокоение“. Задължителни остават и се провеждат първомайските манифестации и тържества на открито.
След 1990 г. български екип учени от катедра „Атомна физика“ издаде книга „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Цитираните там документи свидетелстват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва – 90 до 1 400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1 300 до 31 000 пъти в планинските райони.
По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент – заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.
Държавният апарат на комунистическия режим, оглавяван от Тодор Живков, мълчи за ставащото, обикновените българи не трябва да узнават истини, за да „не се създава излишна паника и настройване срещу властта“.
В същото време богоизбраните висши държавници са обгрижвани по специална заповед :“снабдяването на фамилиите по списъка да става с хранителни продукти, плодове и напитки от посочените бази след дозиметричен контрол; да се осигури достатъчно натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва дълбоко сондирана вода“. Със заповедта се забранява изхранването на животните от фермата „Врана“ със зелена маса „до второ нареждане“.
В няколко лаборатории започват да се правят постоянни изследвания на всичко, което ще се доставя по специалните канали за консумация. Учени – участници в процеса в началото на века разказват, че на определен етап се оказва направо „кошмарно трудно“ да се намерят чисти продукти за зареждане на домакинствата на властта. Дори във „Врана“ всичко излиза замърсено, дори яйцата са радиоактивни. За известно време хората от Политбюро ядат предимно консерви и сухо мляко, гласят свидетелствата. По разпореждане от военното министерство армията за дълго минава само на консерви.
Години по-късно след смяната на режима, тогавашният зам.-председател на Министерски съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии признава липсата на реакция от страна на управляващите в България, както в същото време свидетелства, че съветските власти са укрили информацията за аварията от правителствата в соцлагера.
„За аварията в чернобилската АЕЦ Министерският съвет не е получавал официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП, нито от Тодор Живков. Първото кратко неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г.“, свидетелства Стоичков.
Атомната катастрофа в централата в Чернобил през април 1986 г., както става ясно години по-късно и под международен натиск, става заради грешни решения и нещастни стечения на обстоятелства при изключване на реакторите с цел изпитания за сигурност. Тази операция предизвиква фатална експлозия, освобождаване на огромно количество радиоактивност.
Дори и първоначалните материални щети на място са астрономически – те се оценяват още на начален етап на над 600 милиарда долара.
Но най-чудовищното са последиците за човешкото здраве. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните десетилетия, сравнено със статистиките, правени през 70-те години.
Само в Русия хиляди деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, пряка последица от чернобилската авария. Същият тип „чернобилски“ рак се наблюдава из цяла Европа. По данни на изследвали проблема, специално в Беларус има 300 000, родени след аварията деца, които страдат от проблеми, причинени от ядрената авария в АЕЦ Чернобил.
Дори и тази статистика е достатъчна, учени от цял свят, включително екипи от някогашните съветски републики, да направят извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на Земята е пряко- и около 1% е косвено засегнато от аварията през 1986 в атомната централа в Чернобил.
Мъртвите полета край Чернобил, „превзети“ от диви животни
Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални.
През 2011 Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи, вследствие на Чернобил ще надмине 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН.
А според Международната агенция за ракови изследвания, тази ядрена авария ще е причина за смъртта на десетки хиляди европейци и по-нататък – до 2065 г.
