„Частичният мир“ с Армения „не е вариант“, заяви вчера азербайджанският министър на външните работи в ООН след посланието на оптимизъм, отправено по-рано през седмицата от Ереван, предаде Франс прес.
„Частичният мир не е вариант след толкова много страдания, причинени от иредентизъм и териториални претенции към съсед“, заяви Джейхун Байрамов от трибуната на Общото събрание, настоявайки по-специално за промяна в конституцията на Армения, където се говори за „обединението“ с Нагорни Карабах.
Точно преди година Азербайджан си върна Нагорни Карабах – планински анклав под азербайджански суверенитет, който беше населен предимно с арменци, припомня АФП.
Офанзивата продължи само няколко дни и се проведе по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН. Това предизвика учудване сред западните дипломати, по-специално американците и французите, които тогава бяха много ангажирани с посредничество. Те станаха безпомощни свидетели на изселването на близо 120 000 арменци (от Карабах), припомня АФП.
В четвъртък от трибуната на ООН арменският премиер Никол Пашинян отправи послание на оптимизъм, като увери, че мирът е „не само възможен, но и постижим“.
Оценявайки, че двете страни са съгласни по 80% от точките на потенциалния договор, Пашинян подчерта, че Ереван би искал да подпише споразумението въз основа на вече одобрените точки.
Баку обаче се противопоставя, смятайки, че споразумение не е възможно, докато не бъдат уредени всички точки.
„За финализирането на процеса на нормализиране Армения трябва да се откаже законово от всичките си териториални претенции към Азербайджан, веднъж завинаги, чрез поправка в своята конституция“, настоя вчера ръководителят на азербайджанската дипломация, изтъквайки, че суверенитетът на страната му не може да остане в „правна неяснота“.
Байрамов обвини Армения, че „значително е увеличила своя бюджет за отбрана“.
Отчитайки същевременно „значителен напредък“ в процеса на нормализиране между двете съседки през изминалата година, азербайджанският първи дипломат призова „в този критичен момент“ за „бързи стъпки за преодоляване на последните пречки към финализирането“.
Що се отнася до промяната на арменската конституция, която изисква организирането на референдум – дълъг процес с несигурен изход, западните дипломати виждат в това „тактика на протакане“ от страна на Баку, която се състои в искане на невъзможното, за да не се подпише споразумение, отбелязва АФП.
Азербайджан, със своите газови ресурси и модернизирана армия, подсилена с турски оръжия, досега изглеждаше в силна позиция в преговорите.
Но макар страната да придоби международна разпознаваемост – Баку е домакин на COP29 през ноември – натискът от международната общност се увеличава за сключване на споразумение, което да бъде подписано преди този голям форум, посветен на климата, посочва АФП.
