Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да въведе цифрово евро, докато не бъде прието необходимото европейско законодателство, заяви членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне в интервю за Кипърската информационна агенция.
По думите му идеята за цифрово евро има за цел да запази свободата на гражданите да плащат с пари, издадени от централната банка, включително в ситуации, в които използването на пари в брой не е възможно, като онлайн плащанията. Чиполоне определи дигиталното евро като „дигитална версия на кеша“, която съчетава предимствата на физическите пари с възможностите на цифровата среда.
Той подчерта, че основното предимство за гражданите ще бъде простотата – с едно платежно средство ще може да се плаща навсякъде в Европейския съюз, както онлайн, така и в търговски обекти, включително и офлайн, при липса на интернет или електрозахранване. Според него настоящият пазар на дигитални плащания е силно фрагментиран и изисква използването на различни устройства и решения в зависимост от ситуацията.
Чиполоне изтъкна, че дигиталното евро ще бъде особено полезно за малките и средните предприятия. Той посочи, че разходите за приемане на плащания чрез международни картови схеми са значително по-високи за малките търговци и в някои случаи са три до четири пъти по-големи в сравнение с тези за големите компании. По думите му дигиталното евро ще намали тези разходи, тъй като ЕЦБ няма да начислява такси за платежна схема, а това ще засили конкуренцията и позицията на по-малките участници на пазара.
Според Чиполоне дигиталното евро има и стратегическо значение за Европейския съюз. Той отбеляза, че близо 70 на сто от картовите плащания в Европа в момента се обработват от неевропейски компании, което поражда въпроси за устойчивостта и стратегическата автономия на платежната система. По думите му зависимостта от външни доставчици при нещо толкова основно като плащанията е риск, който дигиталното евро може да ограничи.
Относно напредъка по проекта Чиполоне уточни, че предложението на Европейската комисия за дигиталното евро е представено през юни 2023 г., а през декември 2025 г. Съветът на ЕС е постигнал позиция, близка до първоначалния текст. Очаква се Европейският парламент да приеме своята позиция през май 2026 г., след което да започнат междуинституционални преговори с цел законодателството да бъде прието до края на годината.
По думите му ЕЦБ и Евросистемата вече работят по техническата подготовка и, при наличие на законова рамка, дигиталното евро може да бъде въведено до средата на 2029 г. Преди това през 2027 г. се планира стартиране на пилотен проект с ограничени плащания.
Чиполоне увери, че при разработването на дигиталното евро са предвидени редица предпазни механизми за защита на финансовата стабилност. Дигиталното евро няма да бъде олихвявано, ще има лимити за притежание, а плащанията ще се извършват чрез механизъм механизъм“, при който средствата се прехвърлят от банковата сметка към цифровия портфейл в момента на плащане. Само физически лица ще могат да държат цифрови евро, а не търговци. По думите му анализите на ЕЦБ показват, че дори при по-високи лимити не се очакват рискове за финансовата стабилност.
Той подчерта и силния фокус върху защитата на личните данни. При онлайн плащанията ЕЦБ няма да разполага с информация за самоличността на платците и получателите, а при офлайн плащанията данните за трансакциите ще бъдат известни единствено на участващите страни.
Чиполоне каза още, че европейската централна банка (ЕЦБ) ще оцени ефекта от поскъпването на еврото върху динамиката на потребителските цени в рамките на тримесечните си макроикономически прогнози, които ще бъдат публикувани през март.
По думите му обменният курс се взема предвид като един от елементите при изготвянето на прогнозите за инфлацията, но ЕЦБ няма конкретна цел за курса на единната валута. „Ще видим как новите прогнози ще се съпоставят с последните движения и какво въздействие ще имат“, посочи Чиполоне.
В интервюто Чиполоне подчерта, че ЕЦБ не взема решенията си за паричната политика на базата на конкретна цел за валутния курс, а го използва като входящ параметър при анализа на инфлационните процеси наред с други икономически показатели.
